снЕг!

Тейне и Сапоро

От субтропическата и слънчева Окинава, през непосилната лятна влага на Хоншу, до умерения (и не дотам) климат на север - в страна, с дължина от над 3.000 км, времето няма как да бъде повече от разнообразно. Въпреки, че климатът на Япония е интересна тема, както подозирате, ще се спра по-подробно на моите снежни приключения в Хокайдо през последния месец.

След нечуваната снежна буря и студове у дома, с температури достигащи до -25 градуса в комплект с няколко метра сняг, мога смело да заявя - добре дошли в моя свят!

Иглу в университета

Сапоро и Хокайдо без съмнение са най-студеното и снежно място където съм ходил и, тайно  надявайки се, където някога ще ходя.  Не искам да ви натяквам, но от края на Ноември не съм виждал друго освен сняг, лед и висулки (понякога и в комбинация). Снегът в Сапоро не се топи до края на Март, а улиците (за разлика от България), абсолютно никога не се чистят - вали почти всеки ден, а -5 градуса е най-доброто на което мога да се надявам. При разходката ми до  Токоро дор видях как Охотско море носи огромни, ледени късове на юг.

Затова не е изненада, че Хокайдо е истински рай за зимните спортове. На остров с размерите на Сърбия може да посетите десет от най-добрите курорти в цяла Азия (заедно с Нагано), а един от тях дори може да претендира за топ място в световен мащаб.

Японско море

За по-малко от час от двумилионно Сапоро може да отидете на пистите в Тейне и Кокусай. Първият локейшън е дом на Олимпийските Игри през 1972, а преди седмица и домакин на кръг от Световното първенство по ски скокове. Тейне предлага незабравима гледка към града и Японско море. За съжаление изпуснах скоковете на Зографски, но за сметка на това, имам възможност да ви разкажа за неповторимото Нисеко. 

Нисеко несъмнено е най-проспериращият и атрактивен зимен курорт в тази част на света. Всъщност, Нисеко представлява цяла планина (ок. 1300 м. и средно по 11 м. сняг), подслоняваща цели три отделни ресорта - Анупури, Нисеко Ски Вилидж и Гранд Хирафу. Пистите са перфектно поддържани, има отделни писти за фрийрайд и няма (много) пияни руснаци.

Връх Йотей

Гранд Хирафу ни предложи 16 лифта, една гондола и 30 писти, от които - 13 нощни. Елевацията от върха до подножието е около 1000 м, а максималният наклон - 40 градуса. Храната не е безбожно надценена, а нощувките са на приемливи цени дори и през сезона (около 40 евро на вечер!). Разбира се, за около 5 евро по всяко време може да се отпуснете в някой от задължителните горещи извори Онзен, с които в Япония се сблъскваш на всяка втора крачка. С други думи - перфектно каране при страхотни условия!

Нисеко

През последните години, Нисеко е една от популярните дестинации за всички скиори, сноубордисти и любители на чук-и-гек от Австралия, Нова Зенландия и Азия. Съответно, положението наподобява малко на Банско. Само малко, разбира се, тъй като родният Гармиш предлага и други екстри в престоя (отвесно: 2. груб селски спорт с три букви). Докато туризмът и шамаросването са основният поимък./забавление на бансканлий, то в Нисеко хората основно се оплакват, че заради многото посетители, цените са скочили до безкрай, а чуждестранните туристите са шумни и невъзпитани (True story!). 

Все пак, с ръка на сърцето признавам, че въпреки боя (или именно заради него), Банско е много по-забавно място от Нисеко (без скара и нито една кръчма с жива музика, камо ли вито хоро на улицата и върху БМВ-то).

Аз и Луиджи

За около 60 евро, които включват влак от Сапоро и бус, наем на екипировка в отлично състояние и целодневен пропуск за всички лифтове, пристигате за около два часа. Ако имате късмет (както аз), може да се насладите на невероятната гледката към връх Йотей. Прибирането също е доста лесно - на всеки час има рейсче за обратно и е особено забавно, ако сте чакали два часа за закъснелия влак и сте се запознали с група застаряващи японски футболни фена на "Консадоле" посредством две бутилки умерено скъпо уиски "Сънтори"...

Живот и здраве, другата седмица ще посетя и Русуцу, а докато чакате, може да погледнете в http://www.skiing-hokkaido.com/ където има повече информация за ски туризма в Хокайдо. Очаквайте и експресно включване от събитието на годината в Сапоро - Фестивала на Снега!

Ядене и пиене по Ивановден

интериор с много саке

Понеже на днешния ден в България празнуват около 300,000 души в кръчми, таверни, ресторанти и панелки, реших да посветя този пост на яденето в японските заведения.  Нека започнем с това, че те са изключително популярни и почти винаги пълни! Защо? Много просто - японските жилища са толкова малки, че ако имате повече от шест гости наведнъж, ще трябва да ядете на смени!

Традиционните кръчми се наричат 居酒屋 (изакая, с ударение върху я-то!) и са предимно дървени, с хартиени врати, много фенери и знаменца пред входа. Йероглифите на думата изразяват и точното предназначение - "дом за пиене и забавления". Изакая съчетават в себе си духът на самураите, модерните технологии и лекия мирис на чорапи. Преди да влезете, трябва да си събуете обувките, които поставяте в специални етажерки. В заведението се ходи бос или по чехлички, които ви връчва персонала. За чужденците гледката как японците се забавляват и правят бизнес по вълнени чорапки може да е доста смущаваща, но уважението към дома и чистотата са си част от японския национален характер. Почти навсякъде ще бъдете поканени да се събуете - във фитнеса, в туристическите забележителности или при лекаря. Моята теория е следната - тъй като японците винаги ходят боси у дома, прехвърлянето на този принцип във всекидневния живот ги кара да се чувстват по-уютно - дори в университета хората предпочитат да ходят по чехли. С други думи, чорапките в кръчмата навяват помен/мирис за дома .

Мотото: Вие не сте просто тук за да се храните и поите, Вие сте наши скъпи гости. 

приготвяне на спагетите рамен

Представете си следната картинка: миришеща на пържено олио кръчма с избледнели пластмасови столчета на българското Черноморие. От около двайсет минути се опитвате да привлечете вниманието на обслужващия персонал посредством ръкомахане, подсвирквания, няколко фойерверки и умерено успешен опит да направите челна стойка на масата. Потен и криминално брадясал, келнера ви бута меню с обема на "Война и мир", в което половината неща или ги няма, или не ги правят вече, или фигурират под "пържени картофи", "пържени картофи със сирене", "пържени картофи със сирене и лютеница"... Еднопластови салфетки, чаши с отпечатъци, мазно олио и разлят оцет... Храната се поднася с лек неприязън и надменност, породени от факта, че той прислужва на вас, а не вие на него. Сметката е винаги обща и почти винаги с един-два подаръка от заведението/келнера ('ма как? четири порции ги броих, няма да се лъжем...). Бакшишът варира, но никога не е достатъчен...

сериозна японска трапеза

Сега си представете дървената фасада на изакая-та,  масички, леко вдълбани в земята и с място за краката (повечето такива масички си имат вграден радиатор). Персоналът ви е настанил и ви е обяснил предложенията на кухнята за деня. Повечето заведения предлагат 飲み放題 и 食べ放題. Не, това не са новите татуировки на Благо Георгиев, а all-u-can-drink и all-u-can-eat оферти, по правило важащи около два часа. Цените - между 1,500 и 6,000 йени, в зависимост от заведението и условията. Атмосферата е отлична, с красиви декорации, цветя и паравани, разделящи ви от останалите гости и тегобите на външния свят. 

Викате келнера чрез електронен бутон на вашата маса, който пристига (келнера, не бутона) почти веднага и чака да приеме вашата поръчка. Едно уточнение - за разлика от Западния свят, тук келнерите винаги коленичат, когато носят вашата поръчка, декларирайки, че не стоят над клиента. Сметката можете да си я разделите или платите заедно, никой няма да ви излъже или да ви се разсърди. Още нещо - бакшишът е пълно табу! Вашето задоволство от приятната вечер се води достатъчна награда на домакините.

поднесено със стил

Тук е мястото да отбележа, че за средностатистическия българин два часа ядене и пиене на корем срещу около 20 евро е убийствена оферта (уискито е включено в цената). Според мен, ако повече представители от нашите географски ширини пристигнат в Япония, управителите на заведенията ще трябва да преосмислят своите предложения, тъй като ги грози неминуем фалит... 

Не мога да твърдя, че японските заведения нямат кусури -  например, при all-u-can-drink могат нарочно да ви позабавят поръчката, ако преценят, че пиете прекалено бързо. Също така, цените като цяло са много по-високи от тези в България и малко по-високи от тези в Европа. Също така, не смея да твърдя, че заведенията и обслужването в Япония са по-добри от колкото у дома. Това е все едно да сравнявам космическа ракета с палачинка. Факт е, че не всички заведения в България са лоши и е факт, че не всички в Япония са на топ ниво. Но трябва да си призная, че тук досега не съм имал нито един повод за оплакване от качество, обслужване или чистота. Дали ще ядете на running sushi, рамен-я или италиански ресторант, винаги ще се чувствате добре дошли и може да се забавлявате добре, дори и да няма нито един Иван с вас. Наздраве!

Нова Година в Япония

 あけましておめでとう！(акемашите омедето) е японското "за много години", с което си честитят Новата година и посрещат нейния най-важния ден - първия.

малко от нагоя

Не случайно пропускам коледния епизод, тъй като за Страната на изгряващото слънце християнската Коледа е просто поредния чуждестранен празник, адаптиран към японския живот (особено популярен е Св. Валентин, когато жените са задължени да подаряват шоколад на мъжете. името на японски е шоко гири, което съответства на "шоколадово задължение"). Рождество Христово е свързано с ядене на пиле (безкрайни опашки пред KFC), ядене на коледен сладкиш (ама как така не ядете коледен сладкиш в Европа?), прекарване на времето с любимия/любимата и подаряване на подаръци на децата (това не пречи, навсякъде да има елхи, ангелчета и дядо мразовци). Разбира се, това принуждава чужденците тук да прекарват коледните празници с други чужденци (в моя случай, с много испано говорящи).

пристанището на нагоя

Спонтанно бях решил да посетя мой приятел в Нагоя, най-вече за да избегна чуденето как да прекарам последния ден на годината и да предоставя тези отговорни мисли на някому друг, а и да избягам поне за малко от снега в Сапоро. След около седмица, прекарана в Нагоя, трябва да отбележа, че липсата на перманентен сняг и лед се превръща в един от основните ми критерии за избор на място за живеене. Около 12 градуса през деня и около нулата през нощта - невероятно на фона на -3/-13... Все пак, през лятото става непоносима жега и влага, но сега, гледайки поредната снежна буря през прозореца ми, не бих се и замислил за едно експресно прехвърляне...

замъкът нагоя

Нагоя е малко по-голям от Сапоро, но и там има също толкова малко за гледане - градът е сринат до основи през войната и само замъкът Нагоя е възстановен до известна степен. Пристанището е едно от интересните места, като почти цялото е изградено върху изкуствени острови, превръщайки го в най-голямото в Япония, заедно с това в Йокохама.

с иван като кисели ченгета

За разлика от Коледа, когато ние търсим близост със семейството си (или поредния епизод на коледната венецуелска драма), навечерието на Новата година е истинският семеен празник за японците. Смята се за добре годината да се посрещне в компанията на най-близките в близкия Шинто храм.  След няколко дена, редуващи културна програма и махмурлук, не се и изненадвам, когато на 31-ви декември барът в Нагоя е пълен почти само с чужденци. 

Пропускам пиенето и танците с много непознати хора, а се фокусирам върху това, че за първи път ми се случва да посрещам Новата година със седем/осем часа преднина пред Европа и България. Имаш чувството, че се движиш прекалено бързо и времето минава неусетно. Сякаш, денят ти започва, когато всички у дома се разбудят. Интересна апликация на Теорията на относителността, но аз ще оставя по-просветените в тази област да са си блъскат главата над взаимно свързаността между качеството на изделията на баничарницата на бул. Мадрид и Канала с изпуснатото върху панталона суши (да, сушито ВИНАГИ пада с рибената страна надолу).

пред "мон"

Както споменах, първият ден от Новата година е ден за семейството и посещение на местното божество. Точно така, традиционният японски Шинтоизъм си е доста объркваща религия, включваща безброй духове (ками), които действат като макро-богове на определени, свещени места. Това са покровителите на Япония, които се почитат от всички, макар и никой да не вярва в тях (японската митология е безумно сложна, ще се опитам да я обясня друг път. все пак, смята се, че японските императори са непрекъснати наследници на слънчевата богиня аматерасу, която им завещава и трите символа на япония - меча, скиптъра и огледалото). Впрочем, думата "ками-кадзе" (божествен вятър) произлиза от божествената намеса, която на два пъти спира монголското нашествие на островите след страховити тайфуни.

ритуално заминаване

В градината на храма се влиза през голяма порта, известна като "мон". Именно по нея се разпознават будистките и шинтоистките храмове. Преди да се срещнете с бога, трябва да се пречистите ритуално с вода. Поливате ръцете си с дървен черпак, а накрая и леко замивате устата - да не би да сте казали нещо лошо. После, преминавайки през втора порта, стигате до самият храм, където на 1ви януари всичко живо хвърля парички като подаяние, отправя молитва, купува си амулет за късмет и се опитва да прочете съдбата си за следващата година.

дарения за храма

След като хвърлите монетите (най-често от 5 или от 50 йени, тъй като това число се смята за особено щастливо, а японците са много суеверни. от друга страна, четири е доста лошо число, съответсващо на 13 при нас. чете се като "ши", което може да означава и смърт. нищо чудно, че болниците тук нямат четвърти етаж! ), отправяте своята молитва. Пляскате силно два пъти (за да събудите духовете, ако са заспали), покланяте се два пъти и пляскате още веднъж. След това, отивате да върнете стария амулет, който сте взели от храма и който ще бъде изгорен (амулета, не храма), и си купувате нов.

магазин за амулети

Амулетите са във всякакви видове и размери, най-често с надпис върху тях. Закупувате ги отстрани на храма за повече от прилична сума, а после продължавате покрай оградите със завързани листчета по тях. Това са новогодишни късмети, които не са били достатъчно хубави. Разклащате кутия с пръчки, а от вътре пада произволна пръчица с номера на късметчето, което пък ви го връчва една леличка. Плащате около 200 йени, а най-хубавите пожелания си прибирате в къщи с вас.

кофти късметчетата остават тук

Лично за мен, Япония е религиозно мъртва страна, като само някои будиски секти пазят нещо като намек за духовно. Към религиозните въпроси японците се отнасят с подозрителност, като внимателно избягват дискусии по темата. Може би, за да не настанат спорове, а може би и защото просто не са важни за тях. Тук е важен ритуалът. Много често, децата се кръщават по шинтоистки (по-скоро се вписват в регистрите на храма), женят се по християнски (да, японските девойки предпочитат сватбената рокля вместо кимоното, което е и много, много по-скъпо) и се погребват по будиски (скромно изгаряне).

Макар и малко по-различна за мен, 2012 си настъпи кротко и спокойно, без пиратки в камината, но и без Дунавско хоро. Надявам се, тя да бъде по-ползотворна, успешна и щастлива за всички нас!

Бизнес или феодализъм?

Как се прави бизнес в Япония?

обичайна гледка в метрото

Честно казано, все още не съм съвсем сигурен. Но съм убеден в едно - детайлите се правят в офиса, а сделката - на маса. Не на тази в конферентна зала III, в ресторанта, в караокето или в бара. На ядене, на пиене и на неангажиращи разговори. По този начин, залитащите, хилещите се и взаимно кланящи се през нощта японски бизнесмени не са си пропилели времето, а се социализирали. Защото именно взаимното опознаване е основният фактор в японския бизнес свят.

Нека да опиша следната ситуация - европейска (защо не българска?) фирма работи от години с даден доставчик, който в един момент вдига цените с 20%. Резултатът в 9 от 10 случая ще е нов доставчик. Същата ситуация, но в Япония. Резултатът - в 9 от 10 случая доставчикът ще си остане същия, въпреки високите цени. Обяснението на тази непонятна за нас концепция е много просто - двете компании работят заедно от много време, следователно са изградили взаимни връзки и приятелства. В този случай, тези връзки са много по-ценни от 20%. Печалбата може да е по-малка, но пък следващият доставчик не гарантира непременно същото качество, нито може да замести годините на доверие.

Затова, всеки който има намерение да прави бизнес с Япония, нека започне с официалното запознаване - разменянето на визитките. Именно визитката (мейши на японски) те прави това, което си - на всяка японска визитка подробно са описани фирмата, длъжността, контакти, а доста често - на задната страна има копие на английски или текст, даващ повече подробности за дейността на компанията. В страна, където името/фирмата/длъжността определят позицията в социалната йерархия, разменянето на визитките в тяхната функция на носител на тази информация си е важен ритуал! 

като по учебник

Първо, покланяте се, накланяйки торса си на около 45 градуса. Погледа следва поклона, не зяпайте човека отсреща. Ръцете - отстрани на тялото. Изваждате визитката от кейсчето, хващате я с две ръце с името напред и покланяйки се леко, я връчвате отсреща, където, след ответен лек поклон, вашата визитка е поета тържествено отново с две ръце. Вашият съвизитник ще разгледа предложената му карта с внимание и по всяка вероятност ще ви попита как правилно се произнася името ви. Излишно е да казвам, че и вие трябва да приемете неговата визитка по същия начин.

Важно! Не си я бутайте в задните джобове! Слагайки я в кейсче и прибирайки я близо до сърцето в левия джоб на сакото (ако сте дошли без костюм и вратовръзка в Япония, просто си губите времето! това си е задължителна корпоративна униформа, дори таксиджийте носят вратовръзки!), сигнализирате отсреща, че този контакт е особено важен за вас! По време на разговори/преговори, е напълно в реда на нещата да сложите визитката пред вас и деликатно да си припомняте името на настоящия си събеседник.

не се шегувам за такситата...

Както споменах в началото, бизнеса се прави извън офиса. Трябва да убедите вашия потенциален партньор, че може да се разбирате с него и извън света на парите. Всъщност, в Япония, където съществуват понятията "учи" (вътре) и "сото" (вън), всичко се дели на групи и кръгове. Да попаднете вътре в кръга е резултат на доверие, взаимна симпатия и доказана лоялност. Веднъж допуснати в групата, ще се радвате на пълното доверие и подкрепа на нейните членове. С други думи, покажете, че не се интересувате само от парите и сделката (за този прям американски модел няма почва в Азия), а от човека отсреща. 

Още нещо важно - при корпоративни срещи, изпратете човек, който да отговаря на позицията отсреща. С други думи, безсмислено е някой от вашите търговски представители да се пазари с японски CEO. Правилната йерархия гарантира равнопоставеност при преговорите.

След разговорите и запознанството, отивате на вечеря. Следва бар. Или караоке. После още един бар. Всички пиете и се смеете. Разказвате си забавни и неангажиращи неща. Ако някой счупи нещо или се издрайфа в ъгъла, се правите, че не се е случило нищо (впрочем, много любопитна японска черта). 

с г-жа Мейко, отдел "Туризъм", община Сапоро

Като цяло, най-младият член на компанията се грижи всички да имат пълни чаши. Традиционният японски обичай забранява да си наливате сам (т.е. любителите на "бутилка водка и чаша" са сбъркали страната). Спокойно, няма да останете трезвен - веднага щом чашата ви се изпразни, някой ще побърза да ви налее учтиво. Разбира се, не е лошо и вие да върнете услугата на вече воднисто гледащия колега. Пийте колкото ви се пие (или колкото ви налеят), никой няма да ви се сърди. Но не правете глупости и дори не си помисляйте да правите скандали - да загубиш "лице" е най-сигурният начин да провалите всичко безвъзвратно...

Вероятно вашите японски домакини ще поемат сметката (ако сте в България - не бъдете скръндзи! Няма по-лоша черта за японците - самураите са над парите, те са женска работа!). Като се изпращате, започвате да се кланяте, като се отдалечавате на заден ход. Не се притеснявайте, след вечер, изкарана с председателя на търговската камера на Саппоро, трима представители на общината и няколко консултанта, и вие ще се кланяте като луди, повярвайте ми...

Междулични отношения, доверие, лоялност и строга йерархия - това са не само основите на японския бизнес, но и на японския успех. Бих се осмелил да твърдя, че тези фактори движат и цялото общество. Не случайно японските работници се чувстват защитени на работното си място и рядко сменят работата си- заплатата се увеличава пропорционално на стажа, а и никой няма да тръгне да ги уволнява заради някаква си криза. Те са част от "учи", от вътрешния кръг, от семейството и получават цялата защита от своите шефове, отплащайки им се с безрезервна лоялност, отдаденост и себеотрицание. 

Бизнес или феодализъм? Трудно е да се каже, все пак сме в страната на самураите, просто заменили катаната с вратовръзка...или чашка японско уиски...

Открийте разликите! ...1861

...2011

Разделно и поотделно

Разделяне в действие - това ми трябва, това - не...

Винаги съм се възхищавал на начина, по който се справяме с боклука в България. Разделяне, сортиране, глупости - мятай в кофата, нещата сами ще се наредят! Докато държим тези чуждестранни измислици настрана от нашата родина, ще се радваме на дълъг и спокоен живот. Опаковки и хартия на едно място?!? На кого му пука, освен на някой точещ лиги еко-хахо. Стар телевизор? Вехто и леко протъркано палто? Още по-добре, хладилник? Сокерез, веднага ще се намери някой услужлив активист от ромската партия, който да ви освободи от ненужния, потискащ и ангажиращ товар... Това е истинското рециклиране - в боклука винаги ще се намери нещо, нужно някому друг. Подозирам, че може да се напише цял философски труд върху вечния кръговрат на старото желязо...

Боклука по дни и седмици

Ще оставя тези неизчерпаеми теми да бъдат разкъсани от скучаещите последователи на Питагор, а ще се фокусирам върху проблемите на японците. Да, наистина имат проблеми - тъй като си нямат цигани, горките са принудени да рециклират...

Пет пъти седмично японските "титани" пристигат с бат-мобила и с усмивки (вероятно престорени) изнасят чувалите, които сте им приготвили. По-интересното е, че са в чисти (!) униформи с блестящо бели (!) ръкавици... Не ми е ясно как става тази работа, някакъв нинджа-трик, явно...

Боклука се трупа вкъщи. "Ама как така?" веднага ще се зачуди свикналият с обществените кофи и цигани (тях не знам дали да ги броя за обществени) българин. Еми така, отговарям аз - през всеки ден от седмицата се събира различен боклук. Във всеки квартал е различно. Например, при мен във вторник и петък се събират "горящи отпадъци" (виж най-долу*), в сряда - найлон и пластмаса, в четвъртък - рециклиращи се бутилки, консерви и кенчета. Всеки втори понеделник отнасят хартията, а в събота, неделя и по празниците никой не изнася нищо и си седите в малкото японско жилище със приятелите-боклуци.

Добре де, в нормалните жилища си има общо помещение с това предназначение, но в моето уютно общежитие вече трябва да се гушкам с пластмасовите бутилки (празник плюс два пъти забравих, че е четвъртък...).

Къде са кофите?

За разлика от повечето страни в Северозападна Европа (дори не виждам причина да сравнявам обстановката с тази в Италия или Балканите), японците си събират боклука. Буквално и преносно. Не съм виждал по-чист град от Сапоро, а никъде не може да видите улично кошче. Тук някой спомена, че прекалено много хора си изхвърляли нещата там и те се препълвали (кофите, не хората!) и затова общината ги премахнала (японска му работа - че за какво са иначе кофите?!?). Дори заклетите пушачи си носят портативни пепелници, където си хвърлят фасовете. Глоби има, но не са високи, а и не мисля, че който и да е японец би изхвърлил нещо на улицата - общественият натиск е смазващ в това отношение (как ли ще реагират, ако видят някой с РК от Volksrepublik Deutschland да си мята памперса през прозореца?).

Ремонт, след ден всичко е супер

Освен, че трябва да си сортират отпадъците, жителите от Страната на Изгряващото Слънце са принудени да плащат доста сериозни такси за изхвърлянето на домашни уреди и мебели, които за нас се отстраняват от само себе си (via roma power).

Какъв е изводът? Който си няма цигани, страда. Който си ги има, пак си страда, но поне му е весело (стига да не са прекъснали интернета на целия град).


"Какво по дяволите са "горящите отпадъци"? Новият проект на Светльо от Хиподил?" Почти. Всичко, което не може да се използва отново - храна, опаковки с остатъци от храна по тях, дървени неща, гума, дрехи... Давай на чисто... За разлика от една Германия, например, процесът на горене не се използва за добиване на енергия, а само да се направи място...

Шакотан/Уикенд с Японски Деца

Винаги съм смятал, че единственият начин да оцелеем във времената на хаотичната глобализация, е като опознаем света през очите на други култури, освен нашата собствена.

Затова и приех поканата за Шакотан веднага. Организирана от местни доброволци, целта на програмата е да запознае японските деца с хора от различни култури, а чужденците - с японския начин на живот.

Около два часа път с нает автобус и нашата пъстра група (финландец, германка, бразилец, трима китайци, двама корейци, киргизстанка, бангладшека и разбира се, един българин) наближава полуостров Шакотан. Пътят минава покрай самото море и определено изпитвам опасения, че ако Японско море реши да ни зарадва с някоя по-сериозна буря, вълните ще обърнат рейса. Все пак, стигаме безпроблемно до нашата първа туристическа атракция - нос Камуй, който е представлява вдадена в морето продълговата скала, обрасла с храсти. Времето е лошо и не можем да стигнем до края, но гледката си е достатъчно впечатляваща сама по себе си.

Следва (поне за мен) хайлайта на първия ден - посещение на онзен. За тези от вас, които за пръв път чуват термина, това са японските минерални басейни, затопляни от действащи вулкани. Звучи малко страшно, още повече, че ги има из цяла Япония... Все пак, действат благотворно на тялото и душата, затова нямаме търпение да се топнем... Както навсякъде в Япония, и тук всичко е разделено на мъжка и женска част (което не е учудващо, с оглед на това, че доста от по-възрастните японски чичковци са много пипливи... в случай на общо ползване, правилото ще гласи "ръцете над водата...). Освен това, японските мъже са безкрайно срамежливи - когато отиват на баня (или онзен), винаги се прикриват със своята малка кърпичка за търкане, а когато са в басейна си я слагат върху главата...

Както повечето неща в Япония, влизането в онзен си е ритуал (в този случай, вероятно свързан с Будизма). Преди да се цопнете, трябва да се изтъркате старателно от главата до петите със сапун и кърпа, и то седейки на малко, пластмасово столче. Идеята да не се мърси общия басейн аз лично напълно одобрявам! След като сте се пречистили телом, време е да се погрижим и за душата... Но не скачате "бомба" в басейна, за шок на всички японци, а спокойно и леко треперейки преминавате отвън по мокрите каменни плочи разстоянието от автоматичната врата до басейна и бавно се потапяте в топлата вода...

Ако не сте изпитвали усещането от топлата минерална вода, студът отвън и прииждащите надвиснали тежки Сибирски облаци, чудната гледка към леко сдрачаващото се море и далечните светлини на корабите, които единствено намекват за крехкото присъствие на човека, ще кажа само, че е близко до Нирваната... Целият свят се свива в един-единствен, съвършен миг, разтягащ се до безтегловна безкрайност...

Тази безкрайност продължи точно един час, когато финландецът спомена, че трябва да сме много бързи с обличането, ако не искаме буса да тръгне без нас...

Пристигаме в хотела, който е от типа "Рьокан", нещо като традиционен японски хан. Обувките нямат място в тези места (както и почти навсякъде в япония. съвет - преглеждайте си чорапите за "картофи"!!!), за сметка на това , получавате червени, кожени чехли (всичките - 42 номер!!!), с които се придвижвате (в моя случай - препъвате). Стаите са в традиционен стил, т.е. - с татами (японска рогозка) вместо паркет, ниски мебели и футони (разгъващи се матраци). Чехлите трябва да оставите пред хартиената врата - в стаите важи правилото "само по чорапки"! В стая съм с останалите четири човека, което не се оказа проблем, тъй като никой не хъркаше.

Хвърляме нещата и отиваме на дългоочакваната вечеря. Отново, чехлите отвън! Нареждаме се на дълга и ниска маса, отрупана с ядене. Минусът е, както вече мнозина от вас са се усетили, че на дългите и ниски маси се седи на земята с кръстосани крака (т.е. по турски). Позата е приемлива отначало, но повярвайте ми, след два часа искаш просто да си изпънеш краката под масата (което, малко или повече, е приемливо за мъжете. за сметка на това, от японските жени се очаква да седят на колене през цялото време! нашите момичета не бяха японки, затова бързо започнахме да се бутаме под масата...).

Обратно на вечерята. Световно известен факт е, че японците обожават декорациите и опаковките. Затова, няма да е изненада, ако кажа, че всички ястия бяха поднесени в съдове с различна форма и шарки. Не мога да изредя всички неща от вечерята (за някои даже не съм сигурен какво бяха!), но голямо впечатление ми направиха приготвената в черупка стрида (или охлюв), както и една изключително вкусна риба, поднесена върху дървена чинийка. Премалели от глад, повече грухтим, отколкото говорим...

След вечерята пристигат и японските организатори, които след няколко високопарни речи ни поканват на банкет, носейки саке, бири и посредствено вино (досега не съм срещал японец, който да има афинитет към виното. тук можеш да намериш доста добри вина много евтино, просто никой не ги пие. единственото изключение е "божолето", което японците обожават). Следват разговори и танц с ветрило, изпълнен от една достопочтенна японска дама. Въпреки съвършенството на многократно отработените движения, не успявам да вникна в стилизирания смисъл на изпълнението (генджи моногатари може да е шедьовър от периода хейан, но не мисля, че е разбираемо за чужденеца, поне не без превод на английски и интерпретатор на написаното). В Япония се смята за неучтиво да си поръчваш и наливаш сам алкохол, затова с тази задача се заема твоя съсед, който очаква същото от теб. Тогава пред теб изникват два сценария - или съседът ти ще се окаже разбран човек и редовно ще допълва чашата ти, или ще трябва настойчиво да го гледаш в очите и леко да побутваш чашката към него. Моят се оказа от втория вариант, а момичето от ляво се беше разговорило нещо, тъй че си лягам с лека глава и празни мисли.

Ободряващ сън и леко странна закуска от риба, ориз и неясни неща - време за посещението на училищата! Моето се казва Хизука, намира се в малко градче, има общо девет деца между първи и шести клас и условия и база на които ще завиди всяко едно училище в България (отопляем спортен салон, кухня, учителски стаи, три класни стаи, общо помещение, компютри, проектор, абе, каквото се сетиш). Директорът ме посреща с "Добре дошъл" на чист български, а децата почват да ми махат още от коридора. Оказа се, че от една седмица са се подготвяли за моята визита! Хлапетата ми се покланят, всяко едно се представя учтиво на японски. Аз правя същото и им пускам презентацията си за България (нямам възможност да я кача тук, но ще кажа само, че главни герои са Хитър Петър и магаренцето Марко, ако някой иска да я види, ще му пратя линк). Смятам, че децата бяха най-много впечатлени от филмчето за киселото мляко, както и от танца на ансамбъл "Филип Кутев" (то си е впечатляващо и за мен).

След презентацията следват въпроси относно мен и България, които са си типично детски: Има ли духове в България?(иска ми се да посоча всичките продали гласовете си хорица) Какво ядем? (чипс и МакДоналдс) Какво спортуваме? (тенис на маса с покривка) Кой е най-известният ни певец и каква е модата? (певиците с лично име и силикона) Какви са ни дивите животни? (няма ги) Какви игри играят децата в България? (плейстейшън и Wii). Все пак, старая се да представя страната ни в най-добра светлина, дано съм успял.

Следва правене на "мочи". Това са сладки от оризово тесто, което се приготвя като биете варен ориз с дървен чук докато. После, аз и облечените в престилки деца го разтегляме и слагаме вътре сладък боб (никак не е зле!). Време за обяд!

Децата почистват сами (!) залата от правенето на сладките, подреждат сами масите и столчетата (!), слагат бели престилки, шапки и маски (!) и организирано сервират обяда сами (!!!). След като отбелязах пред техния учител, че това е невероятно, той заяви, че в Япония децата ги карат да поемат отговорност и да участват дейно в групата още от най-ранна възраст. Определено има какво да научим от тях... След спагетите "удон", хлапетата отново разчистват всичко сами. Следва време за игра.

Нека да отворя дума и за самите деца - изключително усмихнати и възпитани, хвърчат около мен като пеперудки. Оказа се, че съм първият бял човек, когото виждат на живо! Това може би обяснява и техния ентусиазъм. Освен това, покрай тях аз съм като великан и всички искат да ме прегръщат и да ги вдигам във въздуха. Отиваме в спортния салон, който въпреки студа отвън се загрява само за пет минути. Играем японски игри, като "Остави Кърпата зад Седналото Дете и Бягай", Стражари и Апаши, Убиец (с карти) и Опашки (трябва да дръпнеш платнената опашка на другарчето). Тук проумявам, че децата си остават деца, независимо дали са япончета или българчета. Все пак, трябва да отбележа, че нито едно от децата не мрънка, не се контузи, не се сби или не се разкрещя. Всички бяха безкрайно задружни. Прибират си нещата и тръгваме към залата, където ще е Сбогуването. Пиша го с главна буква, тъй като за тези няколко часа наистина се сприятелих с хлапетата и ми беше малко тъжно, че си тръгвам. Децата бяха страхотни и много се трогнах, когато ми подариха свои рисунки и картичка с оригами. Аз им подарих чай от рози, който много зарадва всички.

Следват речи от директора и учителя, общи снимки (приложени) и автографи. Точно така, около десет минути се разписвам на всички с кратко пожелание на български. Чувствам се като холивудска звезда (без наркотиците, но и без парите), но не забравям, че за тях съм наистина нещо ново и специално (голям и бял). Взимаме си сбогом под дъжда и ме връщат обратно пред рейса.

Смело мога да заявя, че тези два дена бяха едни от най-хубавите ми в Япония досега. Видях, ядох и усетих много нови неща, но по важното е, че намерих нови приятели (финландеца е супер пич!) и за първи път почнах да разбирам защо японците са такива, каквито са. Техните хлапета си бяха същите като нашите на същата възраст, но вече показваха черти, които като възрастни ние, българите, в голяма степен не притежаваме - любезност, задружност и сговорчивост. Дали това се дължи на японското възпитание, на гените или на сушито? Някой ден ще разбера...

Ултраси в Япония

Футболните мачове в Япония приличат на пикник. Не само защото можете да си внесете храна и (алкохолни) напитки на стадиона, но и действията на терена отговарят на атмосферата на мир и разбирателство по трибуните.

Не ме разбирайте погрешно - определено е поне малко вълнуващо да се насладиш на Великата игра на друг континент. Освен това, мисля, че и в тази област има и какво да научим от японците...

Нека започнем със Сапоро Консадоле. Това, което звучи като пикантна мексиканска гозба, всъщност е името на футболния отбор на Хокайдо. Пиша не случайно Хокайдо - това е единственият отбор на целия остров, което обяснява и до известна степен високата посещаемост на всеки домакински мач.

Името "Consado" е получено като акроним от "DО-SA-N-KO" (хората от Хокайдо), a испанското "ole" е добавено за благозвучие. Името не е много благозвучно (все пак, доста по добре от бейзболния Sapporo Ham Fighters, т.е. Шишковците), но отразява гордостта на жителите на Хокайдо да си имат собствен, професионален футболен отбор.

Цветовете на Сапоро са червено-черни (като на Локо Сф), песните - много и различни (като на Локо Сф), феновете - многобройни (за разлика от Локо Сф, да ме прощава Чачо). Въпреки, че Сапоро Консадоле си се движат като асансьор между първа и втора дивизия и никога не са постигнали нещо значимо, мачовете имат посещаемост между 18.000 и 40.000 зрителя! (което, на фона на БГ риалитито, заслужава поне още три удивителни. ето ги - !!!) На разположение са два стадиона (още две удивителни !!), които са в прекрасно състояние (!).

Сапоро Доум е безспорно спортното сърце на Хокайдо. С капацитет от 41.000, стадионът е изцяло покрит (ах, този топъл фронт от Сибир!). Построен през 2001, Сапоро Доум е домакин на три от срещите на Световното първенство през 2002. Тъй като Консадоле трябва да го делят с бейзболните Шишковци, покритието на терена се сменя в зависимост от спорта. Освен това, стадионът е домакин на много концерти, състезания и други събития, които да поемат малко от изключително скъпата му поддръжка (10.12.2011 - Aerosmith, here we come!).

Когато стадионът е зает и времето е хубаво (както през тази събота), Консадоле играят на Ацубецу Парк Стейдиъм, който побира около 20.000 фена. Стадионът е изцяло открит (само малка козирка за шефчетата), има мобилно осветление (виж снимката), но беше почти пълен (за разлика от Локо Сф)!

С цена на билетите около 9 евро, отборът е по-вероятно да печели от фенски артикули - 90% (включително и някоя и друга бойна японска баба) бяха във фланелки на отбора!!!  След проверка на билетите (подчертавам - проверка! никой не не прерови за оръжие, димки, факли, ножове, боксове; не ни провериха с дрегер; не ни поискаха лична карта; не ни преляха бирата в чашки; дадоха ни да си ВНЕСЕМ бира в КЕНЧЕ...), дузина чуждестранни студенти заемат местата си (кой където свари).

Нека севърна на думите БИРА и КЕНЧЕ. В Европа, самата мисъл, че можеш да си вкараш храна и напитки на стадиона почти навсякъде е смехотворна, а опре ли въпросът до алкохолна бира в кенче, правилата са повече от категорични - пий си я у вас! Да, но тук никой не се притеснява, че мога да хвърля тежащата над половин килограм кутийка по противников играч или по талисмана на отбора (впрочем, голям, танцуващ кан-кан бухал). Чувствам се малко странно и това според мен допринася за споменатата в началото атмосфера на съботен пикник.

Пропускам самата футболна среща поради няколко причини. Първо, противникът е Ойта Тринита, който е аналог на Мъдра Сила (Крушово), но все пак пристигна с около 30 фена. Освен това, нивото на играта си е... хммм... като за втора японска дивизия. В добавка - самите играчи!!!

Вкоренените японски възпитаност и честност (естествен подбор - на нахалните и нечестните са им се случвали интересни неща през средновековна Япония. само ще добавя, че самураите са имали интересен начин да си тестват мечовете...) им пречи да покажат истински футбол. Без фаулове, без симулации, без бавене на време, без пререкание със съдията. Да, разбирам, че това е идеята на истинския футбол, но тази картинка ми подхожда повече на анимационни мечета, държащи се за ръка... Футболът е агресивен, контактен и преди всичко мъжки спорт (някой хитряга дори беше дефинирал ръгбито като хулигански спорт за джентълмени, а футбола - като джентълменски спорт за хулигани. всеки, който е гледал Уимбелдън, Серия А, Стоук Сити през последните два сезона или Георги "Универсалното Ренде" Марков знае за какво иде реч).

Все пак, Консадоле печелят с два гола, дошли след бързи атаки по крилата и две попадения на номер 11 - Диого. Прави впечатление, че бразилците са на почит в Джей Лигата. Трябва да спомена на това място, че Сапоро е един от бившите отбори на Хълк (не този, зеленият, дето става голям, като се ядоса). През сезон 05/06, настоящият играч на Порто има 38 мача и 25 гола.

По интересното е, че публиката не престана да пее права 90 минути. Вярно, липсваше я нажежената атмосфера на европейски футбол, и дума не може да става за сравнение с балканските отбори (няма как да има агресия, когато имаш възрастни жени в агитката), но хората се бяха постарали с хореография (като на Локо Сф) и много знамена. Преди началото на мача раздават клубното списание, което по средата има две двойни страници в червено и черно, които феновете вдигат преди началото на мача (доста хитро, впрочем). Има и някакви ултрас лозунги на някои от знамената, но не вярвам някой да взима това на сериозно. Освен това, никой не псува съперника (!!!). А и общо четиримата (!!!!!!!!!) полицаи, присъстващи по-скоро по задължение, не вярвам да са имали често проблеми (опитайте същата комбинация - без проверка + алкохол + кенчета + без полиция в Европа и ще имате = ...)

Край на мача! Футболистите се покланят учтиво на съдията, после още по-учтиво помежду си (къде останаха разправиите след мача?! защо няма някой да пита този нещастник, съдията, защо се е подиграл така с труда на момчетата - те сега плачат в съблекалнята?!? защо никой не метне едно кенче към номер трети, симуланта му гаден?? къде?!?). После, всички застават в центъра на терена и се покланят дълбоко на публиката, която им отвръща с възпитани ръкопляскания.

Въпреки, че този съботен следобед не ми предложи енергията и агресията, която те надъхва преди мача, трябва да отбележа, че футбола си е футбол, където и да го гледаш. Хората си изпитват същото удоволствие, само дето не ги е страх да отидат на мач. И честно казано, на моменти си мисля, че може би е малко по-забавно да викам с японските баби, отколкото да ме тресне някоя седалка по главата...

Впрочем, остават само три кръга до края на сезона, а Сапоро има шанс да влезе и в японската А група! Предстои и дербито срещу едноличния лидер Токио, на което също мисля да присъствам. Успех, японско Локо!