Бизнес или феодализъм?

Как се прави бизнес в Япония?

обичайна гледка в метрото

Честно казано, все още не съм съвсем сигурен. Но съм убеден в едно - детайлите се правят в офиса, а сделката - на маса. Не на тази в конферентна зала III, в ресторанта, в караокето или в бара. На ядене, на пиене и на неангажиращи разговори. По този начин, залитащите, хилещите се и взаимно кланящи се през нощта японски бизнесмени не са си пропилели времето, а се социализирали. Защото именно взаимното опознаване е основният фактор в японския бизнес свят.

Нека да опиша следната ситуация - европейска (защо не българска?) фирма работи от години с даден доставчик, който в един момент вдига цените с 20%. Резултатът в 9 от 10 случая ще е нов доставчик. Същата ситуация, но в Япония. Резултатът - в 9 от 10 случая доставчикът ще си остане същия, въпреки високите цени. Обяснението на тази непонятна за нас концепция е много просто - двете компании работят заедно от много време, следователно са изградили взаимни връзки и приятелства. В този случай, тези връзки са много по-ценни от 20%. Печалбата може да е по-малка, но пък следващият доставчик не гарантира непременно същото качество, нито може да замести годините на доверие.

Затова, всеки който има намерение да прави бизнес с Япония, нека започне с официалното запознаване - разменянето на визитките. Именно визитката (мейши на японски) те прави това, което си - на всяка японска визитка подробно са описани фирмата, длъжността, контакти, а доста често - на задната страна има копие на английски или текст, даващ повече подробности за дейността на компанията. В страна, където името/фирмата/длъжността определят позицията в социалната йерархия, разменянето на визитките в тяхната функция на носител на тази информация си е важен ритуал! 

като по учебник

Първо, покланяте се, накланяйки торса си на около 45 градуса. Погледа следва поклона, не зяпайте човека отсреща. Ръцете - отстрани на тялото. Изваждате визитката от кейсчето, хващате я с две ръце с името напред и покланяйки се леко, я връчвате отсреща, където, след ответен лек поклон, вашата визитка е поета тържествено отново с две ръце. Вашият съвизитник ще разгледа предложената му карта с внимание и по всяка вероятност ще ви попита как правилно се произнася името ви. Излишно е да казвам, че и вие трябва да приемете неговата визитка по същия начин.

Важно! Не си я бутайте в задните джобове! Слагайки я в кейсче и прибирайки я близо до сърцето в левия джоб на сакото (ако сте дошли без костюм и вратовръзка в Япония, просто си губите времето! това си е задължителна корпоративна униформа, дори таксиджийте носят вратовръзки!), сигнализирате отсреща, че този контакт е особено важен за вас! По време на разговори/преговори, е напълно в реда на нещата да сложите визитката пред вас и деликатно да си припомняте името на настоящия си събеседник.

не се шегувам за такситата...

Както споменах в началото, бизнеса се прави извън офиса. Трябва да убедите вашия потенциален партньор, че може да се разбирате с него и извън света на парите. Всъщност, в Япония, където съществуват понятията "учи" (вътре) и "сото" (вън), всичко се дели на групи и кръгове. Да попаднете вътре в кръга е резултат на доверие, взаимна симпатия и доказана лоялност. Веднъж допуснати в групата, ще се радвате на пълното доверие и подкрепа на нейните членове. С други думи, покажете, че не се интересувате само от парите и сделката (за този прям американски модел няма почва в Азия), а от човека отсреща. 

Още нещо важно - при корпоративни срещи, изпратете човек, който да отговаря на позицията отсреща. С други думи, безсмислено е някой от вашите търговски представители да се пазари с японски CEO. Правилната йерархия гарантира равнопоставеност при преговорите.

След разговорите и запознанството, отивате на вечеря. Следва бар. Или караоке. После още един бар. Всички пиете и се смеете. Разказвате си забавни и неангажиращи неща. Ако някой счупи нещо или се издрайфа в ъгъла, се правите, че не се е случило нищо (впрочем, много любопитна японска черта). 

с г-жа Мейко, отдел "Туризъм", община Сапоро

Като цяло, най-младият член на компанията се грижи всички да имат пълни чаши. Традиционният японски обичай забранява да си наливате сам (т.е. любителите на "бутилка водка и чаша" са сбъркали страната). Спокойно, няма да останете трезвен - веднага щом чашата ви се изпразни, някой ще побърза да ви налее учтиво. Разбира се, не е лошо и вие да върнете услугата на вече воднисто гледащия колега. Пийте колкото ви се пие (или колкото ви налеят), никой няма да ви се сърди. Но не правете глупости и дори не си помисляйте да правите скандали - да загубиш "лице" е най-сигурният начин да провалите всичко безвъзвратно...

Вероятно вашите японски домакини ще поемат сметката (ако сте в България - не бъдете скръндзи! Няма по-лоша черта за японците - самураите са над парите, те са женска работа!). Като се изпращате, започвате да се кланяте, като се отдалечавате на заден ход. Не се притеснявайте, след вечер, изкарана с председателя на търговската камера на Саппоро, трима представители на общината и няколко консултанта, и вие ще се кланяте като луди, повярвайте ми...

Междулични отношения, доверие, лоялност и строга йерархия - това са не само основите на японския бизнес, но и на японския успех. Бих се осмелил да твърдя, че тези фактори движат и цялото общество. Не случайно японските работници се чувстват защитени на работното си място и рядко сменят работата си- заплатата се увеличава пропорционално на стажа, а и никой няма да тръгне да ги уволнява заради някаква си криза. Те са част от "учи", от вътрешния кръг, от семейството и получават цялата защита от своите шефове, отплащайки им се с безрезервна лоялност, отдаденост и себеотрицание. 

Бизнес или феодализъм? Трудно е да се каже, все пак сме в страната на самураите, просто заменили катаната с вратовръзка...или чашка японско уиски...

Открийте разликите! ...1861

...2011

Разделно и поотделно

Разделяне в действие - това ми трябва, това - не...

Винаги съм се възхищавал на начина, по който се справяме с боклука в България. Разделяне, сортиране, глупости - мятай в кофата, нещата сами ще се наредят! Докато държим тези чуждестранни измислици настрана от нашата родина, ще се радваме на дълъг и спокоен живот. Опаковки и хартия на едно място?!? На кого му пука, освен на някой точещ лиги еко-хахо. Стар телевизор? Вехто и леко протъркано палто? Още по-добре, хладилник? Сокерез, веднага ще се намери някой услужлив активист от ромската партия, който да ви освободи от ненужния, потискащ и ангажиращ товар... Това е истинското рециклиране - в боклука винаги ще се намери нещо, нужно някому друг. Подозирам, че може да се напише цял философски труд върху вечния кръговрат на старото желязо...

Боклука по дни и седмици

Ще оставя тези неизчерпаеми теми да бъдат разкъсани от скучаещите последователи на Питагор, а ще се фокусирам върху проблемите на японците. Да, наистина имат проблеми - тъй като си нямат цигани, горките са принудени да рециклират...

Пет пъти седмично японските "титани" пристигат с бат-мобила и с усмивки (вероятно престорени) изнасят чувалите, които сте им приготвили. По-интересното е, че са в чисти (!) униформи с блестящо бели (!) ръкавици... Не ми е ясно как става тази работа, някакъв нинджа-трик, явно...

Боклука се трупа вкъщи. "Ама как така?" веднага ще се зачуди свикналият с обществените кофи и цигани (тях не знам дали да ги броя за обществени) българин. Еми така, отговарям аз - през всеки ден от седмицата се събира различен боклук. Във всеки квартал е различно. Например, при мен във вторник и петък се събират "горящи отпадъци" (виж най-долу*), в сряда - найлон и пластмаса, в четвъртък - рециклиращи се бутилки, консерви и кенчета. Всеки втори понеделник отнасят хартията, а в събота, неделя и по празниците никой не изнася нищо и си седите в малкото японско жилище със приятелите-боклуци.

Добре де, в нормалните жилища си има общо помещение с това предназначение, но в моето уютно общежитие вече трябва да се гушкам с пластмасовите бутилки (празник плюс два пъти забравих, че е четвъртък...).

Къде са кофите?

За разлика от повечето страни в Северозападна Европа (дори не виждам причина да сравнявам обстановката с тази в Италия или Балканите), японците си събират боклука. Буквално и преносно. Не съм виждал по-чист град от Сапоро, а никъде не може да видите улично кошче. Тук някой спомена, че прекалено много хора си изхвърляли нещата там и те се препълвали (кофите, не хората!) и затова общината ги премахнала (японска му работа - че за какво са иначе кофите?!?). Дори заклетите пушачи си носят портативни пепелници, където си хвърлят фасовете. Глоби има, но не са високи, а и не мисля, че който и да е японец би изхвърлил нещо на улицата - общественият натиск е смазващ в това отношение (как ли ще реагират, ако видят някой с РК от Volksrepublik Deutschland да си мята памперса през прозореца?).

Ремонт, след ден всичко е супер

Освен, че трябва да си сортират отпадъците, жителите от Страната на Изгряващото Слънце са принудени да плащат доста сериозни такси за изхвърлянето на домашни уреди и мебели, които за нас се отстраняват от само себе си (via roma power).

Какъв е изводът? Който си няма цигани, страда. Който си ги има, пак си страда, но поне му е весело (стига да не са прекъснали интернета на целия град).


"Какво по дяволите са "горящите отпадъци"? Новият проект на Светльо от Хиподил?" Почти. Всичко, което не може да се използва отново - храна, опаковки с остатъци от храна по тях, дървени неща, гума, дрехи... Давай на чисто... За разлика от една Германия, например, процесът на горене не се използва за добиване на енергия, а само да се направи място...