Въведение в Езика на Дявола

Чували ли сте за език, който използва три различни азбуки едновременно? Език с граматика, толкова сложна, че немският ще ви се стори като детска песен? Високо контекстно ориентиран, същевременно съблюдаващ строго йерархичната позиция на събеседника? Не? Тогава, нека се запознаем с японския!

Смятан от мнозина за един от най-трудните за усвояване в света (първият португалски свещеник, заел се с него коментира красноречиво "създаден е от дявола! напълно се съгласявам...), 日本語 (нихон-го) е езикът на самураите, строго облечените бизнесмени, каратето, гейшите, извратените аниме герои, Годзила... Езикът на Япония. 

Изолиран език, без бъдеще време, без множествени числа, без представки и наставки, без мъжки и женски местоимения, звучи супер, нали? Спокойно, устните ви бързо ще се разтеглят от полумесеца на усмивката през равнината на скептицизма до обтегнатите надолу краища на отчаянието. Може и някоя сълзица да пророните накрая. 

Официалното название на японската писменост е 漢字仮名交じり文 (Kanji kana majiri bun), или "писмо канджи смесено с кана" и общо взето, отразява точно характера й - китайско йероглифно писмо (канджи), смесено с двете японски сричкови азбуки хирагана и катакана (допълващи липсващите в китайския език граматични частици и фонеми).

Изкуството на калиграфията

Както в много неща от японската култура (макар и понякога жестоко отричан факт от самите японци, които държат на своята уникалност), и тук основна роля изиграва влиянието на Китай. Първата писменост в Страната на Изгряващото Слънце са именно китайските йероглифи, които навлизат в Япония през Корейския полуостров около 4ти век. Самите канджи (漢字) означават "писмо на Хан", визирайки съответната китайска династия. Известни са около 50.000 канджи използвани в японския език, но за щастие и на самите японци са необходими "едва" около 2000 за да може да си прочетете сутрешния вестник. Повечето йероглифи са идеи и обозначения, които с времето са станали повече от абстрактни. Така, с доста фантазия може да си представите, че 日значи слънце, 月 - луна, 木 - дърво, 水 - вода, 金- метал, 火 - огън, а 土- земя. Забавата продължава - всеки йероглиф има поне по едно четене - kun-yomi (японско четене) и on-yomi (традиционно китайско произношение). Например, символът за човек 人 може да бъде прочетен като hito или jin. За да стане обърквацията още по-голяма, канджите могат да се комбинират, не само за да съставят нови йероглифи - слънце и луна съставят 明 (ярък), но и ново четене - akarui. 

Понякога японците мааалко се престарават

Отделно, към основният символ мога да бъдат добавяни и радикали, които пък добавят нов смисъл - от вода (水) става плувам (泳). Има и доста безумни трансформации - от овца (羊) става 洋, или общо понятие за Запада. В Япония, изписването на канджите се е превърнало в цяло изкуство (калиграфия), което за мнозина олицетворява и характера на човека. Цялата канджи система е толкова сложна и объркваща, че доста често японците могат да се посмеят, когато видят татуировките на поредния метросексуален български футболист, гордо огласяващ пред света, че е Синът на Свещенната Крава. Спирам дотук...

В допълнение на това, канджите могат да се комбинират и допълват ひらがな (хирагана). Хирагана се използва главно за изписване на граматични компоненти. Така например, в думата 食べた (tabeta - ядох), йероглифът　食 представлява коренът на глагола 食べる (taberu  - ям), а символът от хирагана た (ta) е глаголно окончание за формиране на минало време. Всички частици, съюзи, следлози и пр. също се изписват с хирагана, както и някои типични японски думи, за които не са въведени йероглифи. За да научите хирагана ще ви трябва относително малко време - петте гласни а (あ), и (い), у (う), е (え) и о (お) се комбинират със съгласни, за да образуват もり (мори) - комбинация от гласна и съгласна ( ha (は), hi (ひ), hu (ふ) , he (へ), ho (ほ)). Като добавите " или ° става ba (ば) и pa (ぱ). Само n (ん) може да бъде самостоятелен символ. Впрочем, японците нямат звук "л", а китайците - "р". Представете си как произнасят low, съответно row...

Загубени в превода - Бил Мъри не е
частен случай...

カタカナ (катакана) работи на същия принцип, но се използва основно за чуждестранни думи, навлезли в японския език. Например, испанската дума за хляб pan се изписва като パン, ескалатор - エスカェッタ. Разбира се, всичко звучи пояпончено - приятно ми е, аз съм Даниеру!

До тук добре. Звучи сложно, но не и невъзможно... Ами!!! Както споменах, японският е контекстен език и поради тези мори, които не дават толкова много възможни комбинации,  ако не следите разговора, в даден момент няма да знаете дали става дума за мост или пръчици за ядене - и двете се произнасят hashi!!!

Добавете към всичко това различните форми на обръщение спрямо общественото положение и безбожно сложната граматика (немската ряпа да яде! все пак, и в двете глаголът е винаги най-накрая...), класическия японски език и всички други капани, които благородно ви спестявам, и ще разберете, защо за мнозина това наистина е езика на Дявола... След доста години учене на езика, все още не смея да твърдя, че го говоря дори прилично... 日本語 е част от японската култура и начин на живот: най-точно илюстриращ йерархичното общество; навикът никога да не се казва нищо директно, въобще; уникалността на тази страна.

Ако искате наистина да разберете Япония, трябва да можете да вникнете в японския език (не само за да си поръчате пържен октопод или суши). Успех!

Що е то японска култура и има ли почва у нас?

Красотата като традиционна ценност - продукт на
"женското" общество в Япония?

Здравейте отново! След месец и половина в България, мога напълно основателно да бъда обвинен, че съм загърбил този блог. А има толкова много, за което мога да пиша!

След почти седмица тук, трябва да отбележа, че за разлика от моето пристигане през Октомври, проклятието "културен шок" все още не ме е застигнало. Тук смятам, че е редно да обясня що е то японската култура и има ли почва у нас :) 

За да предприемем такъв задълбочен анализ, трябва да се ориентираме по вече изграден шаблон. В този случай, това ще бъдат "Културните Измерения" на холандеца Г. Хофстеде, един от революционните учени в областта на междукултурната комуникация (за по-любопитните: http://geert-hofstede.com/)

Хофстеде анализира и сравнява различните национални култури посредством своите "измерения" - (1) отстояние на силата (power distance), (2) индивидуализъм vs. колективизъм (individualism vs. collectivism), (3) мъжественост срещу женственост (masculinity vs. femininity) и (4) избягване на несигурността (uncertainty avoidance). 

Нека започне с "отстояние на силата". Под този объркващ термин, холандският учен разбира начинът, по който едно общество се отнася към неравностойното разпределение на властта в него. В култури, където този индекс е висок, хората приемат йерархичната (вертикална) структура - всеки има своя ранг и място, съответно и различна власт и отговорност. Притежаващите власт личности се приемат като  безусловно като водачи, но и те са тези, които понасят цялата отговорност в случай на неуспех. Учудващо или не, с рейтинг от 70, България (както и останалите Балкански страни) заема едно от челните места по този показател. Япония (индекс 54) също е подвластна на разпределението  Пълна противоположност наблюдаваме в Скандинавските страни, БеНеЛюкс и Германия, където този показател е много нисък, а обществото се стреми към равномерно (хоризонтално) разпределение на властта.

Колкото е по-висок вторият индекс на Хофстеде, толкова е по-характерно индивидуалистичното поведение на едно общество. В САЩ (рейтинг 91) и останалите страни от британската общност този показател е най-висок, което индикира очакването на индивидите към самостоятелен живот с висока лична отговорност, където семейството е малко и перифериално. От друга страна, колективистични общества (основно Третия свят, Азия и Балканите), каквито са българското (30) и японското (46) загатват за обща социална отговорност и за ниво на развитие, в което семейството и традициите все още играят водеща роля. Разбира се, тук трябва да направим уточнението, че с увеличаването на приходите, колективистичните общества тендират да се превръщат в индивидуалистични, променяйки по този начин характерните социални ценности.

Едва при третата културна категория, "мъжественост и женственост", може да бъде забелязана първата съществена разлика между нашата и японската култура. Изявени "мъжки" общества, каквото е българското (40) (тук водач е Швеция с индекс 5), споделят ценности като материални успехи, героизъм и високи (лични) постижения. Докато в предишните две измерения можем да говорим за някакъв географски принцип, то при определянето на "пола" на една нация може да става дума само и единствено за културни особености. Така, редом до страната с най-висок индекс - Япония (91), се нареждат Унгария (88), Австрия (79) и Венецуела (73). Ценностите в тези "женски" култури са умереност, съпричастност, взаимопомощ и стандарт на живот.

Традиция и социални норми - японският начин
да контролираш неконтролируемото?

Под "избягване на несигурността", Хофстеде разбира до колко едно общество се отнася към непрeдвидимостта и несигурността в живота. Култури с висок индекс Гърция (112), Португалия (104) и Япония (92) се опитват да контролират бъдещето на всяка цена посредством регулации, закони и социални норми. От друга страна, страни с ниски индикатори, като Сингапур (8), Ямайка (13) или Дания (23) са доста по-нестандартни и разкрепостени в своето мислене. В глобален мащаб, България (85) се намира между Франция и Турция, което ни доближава повече до първата група.

Нека теглим чертата: според Хофстеде, характерните ценности за японската култура са обществото per se, семейните и социалните отношения, строгата йерархия, скромността, умереността, стандарта на живот и социалните и законови норми и регулации.

България може да бъде определена като национална култура с вертикална йерархия, важни социални и семейни отношения, традиционни норми на поведение, с ценности като материален успех и героизъм.

Но нима това са единствените разлики между две култури от двата края на света? Нима "мъжка" България и "женска" Япония са наистина толкова близки? Определено, не. Въпреки позитивните аспекти в опитите на Хофстеде, една култура не може да бъде класифицирана, а само емпирично опозната (за допълнителни критики към Теорията на Културните Измерения - моля, Интернет!).

Така че, уважаеми читатели, аз продължавам да търся отговора на това какво е Япония и наистина, дали има почва у нас? Очаквайте в следващия пост анализ на някои от определящите социални норми и ценности в Страната на Изгряващото Слънце :)