Що е то японска култура и има ли почва у нас?

Красотата като традиционна ценност - продукт на
"женското" общество в Япония?

Здравейте отново! След месец и половина в България, мога напълно основателно да бъда обвинен, че съм загърбил този блог. А има толкова много, за което мога да пиша!

След почти седмица тук, трябва да отбележа, че за разлика от моето пристигане през Октомври, проклятието "културен шок" все още не ме е застигнало. Тук смятам, че е редно да обясня що е то японската култура и има ли почва у нас :) 

За да предприемем такъв задълбочен анализ, трябва да се ориентираме по вече изграден шаблон. В този случай, това ще бъдат "Културните Измерения" на холандеца Г. Хофстеде, един от революционните учени в областта на междукултурната комуникация (за по-любопитните: http://geert-hofstede.com/)

Хофстеде анализира и сравнява различните национални култури посредством своите "измерения" - (1) отстояние на силата (power distance), (2) индивидуализъм vs. колективизъм (individualism vs. collectivism), (3) мъжественост срещу женственост (masculinity vs. femininity) и (4) избягване на несигурността (uncertainty avoidance). 

Нека започне с "отстояние на силата". Под този объркващ термин, холандският учен разбира начинът, по който едно общество се отнася към неравностойното разпределение на властта в него. В култури, където този индекс е висок, хората приемат йерархичната (вертикална) структура - всеки има своя ранг и място, съответно и различна власт и отговорност. Притежаващите власт личности се приемат като  безусловно като водачи, но и те са тези, които понасят цялата отговорност в случай на неуспех. Учудващо или не, с рейтинг от 70, България (както и останалите Балкански страни) заема едно от челните места по този показател. Япония (индекс 54) също е подвластна на разпределението  Пълна противоположност наблюдаваме в Скандинавските страни, БеНеЛюкс и Германия, където този показател е много нисък, а обществото се стреми към равномерно (хоризонтално) разпределение на властта.

Колкото е по-висок вторият индекс на Хофстеде, толкова е по-характерно индивидуалистичното поведение на едно общество. В САЩ (рейтинг 91) и останалите страни от британската общност този показател е най-висок, което индикира очакването на индивидите към самостоятелен живот с висока лична отговорност, където семейството е малко и перифериално. От друга страна, колективистични общества (основно Третия свят, Азия и Балканите), каквито са българското (30) и японското (46) загатват за обща социална отговорност и за ниво на развитие, в което семейството и традициите все още играят водеща роля. Разбира се, тук трябва да направим уточнението, че с увеличаването на приходите, колективистичните общества тендират да се превръщат в индивидуалистични, променяйки по този начин характерните социални ценности.

Едва при третата културна категория, "мъжественост и женственост", може да бъде забелязана първата съществена разлика между нашата и японската култура. Изявени "мъжки" общества, каквото е българското (40) (тук водач е Швеция с индекс 5), споделят ценности като материални успехи, героизъм и високи (лични) постижения. Докато в предишните две измерения можем да говорим за някакъв географски принцип, то при определянето на "пола" на една нация може да става дума само и единствено за културни особености. Така, редом до страната с най-висок индекс - Япония (91), се нареждат Унгария (88), Австрия (79) и Венецуела (73). Ценностите в тези "женски" култури са умереност, съпричастност, взаимопомощ и стандарт на живот.

Традиция и социални норми - японският начин
да контролираш неконтролируемото?

Под "избягване на несигурността", Хофстеде разбира до колко едно общество се отнася към непрeдвидимостта и несигурността в живота. Култури с висок индекс Гърция (112), Португалия (104) и Япония (92) се опитват да контролират бъдещето на всяка цена посредством регулации, закони и социални норми. От друга страна, страни с ниски индикатори, като Сингапур (8), Ямайка (13) или Дания (23) са доста по-нестандартни и разкрепостени в своето мислене. В глобален мащаб, България (85) се намира между Франция и Турция, което ни доближава повече до първата група.

Нека теглим чертата: според Хофстеде, характерните ценности за японската култура са обществото per se, семейните и социалните отношения, строгата йерархия, скромността, умереността, стандарта на живот и социалните и законови норми и регулации.

България може да бъде определена като национална култура с вертикална йерархия, важни социални и семейни отношения, традиционни норми на поведение, с ценности като материален успех и героизъм.

Но нима това са единствените разлики между две култури от двата края на света? Нима "мъжка" България и "женска" Япония са наистина толкова близки? Определено, не. Въпреки позитивните аспекти в опитите на Хофстеде, една култура не може да бъде класифицирана, а само емпирично опозната (за допълнителни критики към Теорията на Културните Измерения - моля, Интернет!).

Така че, уважаеми читатели, аз продължавам да търся отговора на това какво е Япония и наистина, дали има почва у нас? Очаквайте в следващия пост анализ на някои от определящите социални норми и ценности в Страната на Изгряващото Слънце :)