Ядене и пиене по Ивановден

интериор с много саке

Понеже на днешния ден в България празнуват около 300,000 души в кръчми, таверни, ресторанти и панелки, реших да посветя този пост на яденето в японските заведения.  Нека започнем с това, че те са изключително популярни и почти винаги пълни! Защо? Много просто - японските жилища са толкова малки, че ако имате повече от шест гости наведнъж, ще трябва да ядете на смени!

Традиционните кръчми се наричат 居酒屋 (изакая, с ударение върху я-то!) и са предимно дървени, с хартиени врати, много фенери и знаменца пред входа. Йероглифите на думата изразяват и точното предназначение - "дом за пиене и забавления". Изакая съчетават в себе си духът на самураите, модерните технологии и лекия мирис на чорапи. Преди да влезете, трябва да си събуете обувките, които поставяте в специални етажерки. В заведението се ходи бос или по чехлички, които ви връчва персонала. За чужденците гледката как японците се забавляват и правят бизнес по вълнени чорапки може да е доста смущаваща, но уважението към дома и чистотата са си част от японския национален характер. Почти навсякъде ще бъдете поканени да се събуете - във фитнеса, в туристическите забележителности или при лекаря. Моята теория е следната - тъй като японците винаги ходят боси у дома, прехвърлянето на този принцип във всекидневния живот ги кара да се чувстват по-уютно - дори в университета хората предпочитат да ходят по чехли. С други думи, чорапките в кръчмата навяват помен/мирис за дома .

Мотото: Вие не сте просто тук за да се храните и поите, Вие сте наши скъпи гости. 

приготвяне на спагетите рамен

Представете си следната картинка: миришеща на пържено олио кръчма с избледнели пластмасови столчета на българското Черноморие. От около двайсет минути се опитвате да привлечете вниманието на обслужващия персонал посредством ръкомахане, подсвирквания, няколко фойерверки и умерено успешен опит да направите челна стойка на масата. Потен и криминално брадясал, келнера ви бута меню с обема на "Война и мир", в което половината неща или ги няма, или не ги правят вече, или фигурират под "пържени картофи", "пържени картофи със сирене", "пържени картофи със сирене и лютеница"... Еднопластови салфетки, чаши с отпечатъци, мазно олио и разлят оцет... Храната се поднася с лек неприязън и надменност, породени от факта, че той прислужва на вас, а не вие на него. Сметката е винаги обща и почти винаги с един-два подаръка от заведението/келнера ('ма как? четири порции ги броих, няма да се лъжем...). Бакшишът варира, но никога не е достатъчен...

сериозна японска трапеза

Сега си представете дървената фасада на изакая-та,  масички, леко вдълбани в земята и с място за краката (повечето такива масички си имат вграден радиатор). Персоналът ви е настанил и ви е обяснил предложенията на кухнята за деня. Повечето заведения предлагат 飲み放題 и 食べ放題. Не, това не са новите татуировки на Благо Георгиев, а all-u-can-drink и all-u-can-eat оферти, по правило важащи около два часа. Цените - между 1,500 и 6,000 йени, в зависимост от заведението и условията. Атмосферата е отлична, с красиви декорации, цветя и паравани, разделящи ви от останалите гости и тегобите на външния свят. 

Викате келнера чрез електронен бутон на вашата маса, който пристига (келнера, не бутона) почти веднага и чака да приеме вашата поръчка. Едно уточнение - за разлика от Западния свят, тук келнерите винаги коленичат, когато носят вашата поръчка, декларирайки, че не стоят над клиента. Сметката можете да си я разделите или платите заедно, никой няма да ви излъже или да ви се разсърди. Още нещо - бакшишът е пълно табу! Вашето задоволство от приятната вечер се води достатъчна награда на домакините.

поднесено със стил

Тук е мястото да отбележа, че за средностатистическия българин два часа ядене и пиене на корем срещу около 20 евро е убийствена оферта (уискито е включено в цената). Според мен, ако повече представители от нашите географски ширини пристигнат в Япония, управителите на заведенията ще трябва да преосмислят своите предложения, тъй като ги грози неминуем фалит... 

Не мога да твърдя, че японските заведения нямат кусури -  например, при all-u-can-drink могат нарочно да ви позабавят поръчката, ако преценят, че пиете прекалено бързо. Също така, цените като цяло са много по-високи от тези в България и малко по-високи от тези в Европа. Също така, не смея да твърдя, че заведенията и обслужването в Япония са по-добри от колкото у дома. Това е все едно да сравнявам космическа ракета с палачинка. Факт е, че не всички заведения в България са лоши и е факт, че не всички в Япония са на топ ниво. Но трябва да си призная, че тук досега не съм имал нито един повод за оплакване от качество, обслужване или чистота. Дали ще ядете на running sushi, рамен-я или италиански ресторант, винаги ще се чувствате добре дошли и може да се забавлявате добре, дори и да няма нито един Иван с вас. Наздраве!

Нова Година в Япония

 あけましておめでとう！(акемашите омедето) е японското "за много години", с което си честитят Новата година и посрещат нейния най-важния ден - първия.

малко от нагоя

Не случайно пропускам коледния епизод, тъй като за Страната на изгряващото слънце християнската Коледа е просто поредния чуждестранен празник, адаптиран към японския живот (особено популярен е Св. Валентин, когато жените са задължени да подаряват шоколад на мъжете. името на японски е шоко гири, което съответства на "шоколадово задължение"). Рождество Христово е свързано с ядене на пиле (безкрайни опашки пред KFC), ядене на коледен сладкиш (ама как така не ядете коледен сладкиш в Европа?), прекарване на времето с любимия/любимата и подаряване на подаръци на децата (това не пречи, навсякъде да има елхи, ангелчета и дядо мразовци). Разбира се, това принуждава чужденците тук да прекарват коледните празници с други чужденци (в моя случай, с много испано говорящи).

пристанището на нагоя

Спонтанно бях решил да посетя мой приятел в Нагоя, най-вече за да избегна чуденето как да прекарам последния ден на годината и да предоставя тези отговорни мисли на някому друг, а и да избягам поне за малко от снега в Сапоро. След около седмица, прекарана в Нагоя, трябва да отбележа, че липсата на перманентен сняг и лед се превръща в един от основните ми критерии за избор на място за живеене. Около 12 градуса през деня и около нулата през нощта - невероятно на фона на -3/-13... Все пак, през лятото става непоносима жега и влага, но сега, гледайки поредната снежна буря през прозореца ми, не бих се и замислил за едно експресно прехвърляне...

замъкът нагоя

Нагоя е малко по-голям от Сапоро, но и там има също толкова малко за гледане - градът е сринат до основи през войната и само замъкът Нагоя е възстановен до известна степен. Пристанището е едно от интересните места, като почти цялото е изградено върху изкуствени острови, превръщайки го в най-голямото в Япония, заедно с това в Йокохама.

с иван като кисели ченгета

За разлика от Коледа, когато ние търсим близост със семейството си (или поредния епизод на коледната венецуелска драма), навечерието на Новата година е истинският семеен празник за японците. Смята се за добре годината да се посрещне в компанията на най-близките в близкия Шинто храм.  След няколко дена, редуващи културна програма и махмурлук, не се и изненадвам, когато на 31-ви декември барът в Нагоя е пълен почти само с чужденци. 

Пропускам пиенето и танците с много непознати хора, а се фокусирам върху това, че за първи път ми се случва да посрещам Новата година със седем/осем часа преднина пред Европа и България. Имаш чувството, че се движиш прекалено бързо и времето минава неусетно. Сякаш, денят ти започва, когато всички у дома се разбудят. Интересна апликация на Теорията на относителността, но аз ще оставя по-просветените в тази област да са си блъскат главата над взаимно свързаността между качеството на изделията на баничарницата на бул. Мадрид и Канала с изпуснатото върху панталона суши (да, сушито ВИНАГИ пада с рибената страна надолу).

пред "мон"

Както споменах, първият ден от Новата година е ден за семейството и посещение на местното божество. Точно така, традиционният японски Шинтоизъм си е доста объркваща религия, включваща безброй духове (ками), които действат като макро-богове на определени, свещени места. Това са покровителите на Япония, които се почитат от всички, макар и никой да не вярва в тях (японската митология е безумно сложна, ще се опитам да я обясня друг път. все пак, смята се, че японските императори са непрекъснати наследници на слънчевата богиня аматерасу, която им завещава и трите символа на япония - меча, скиптъра и огледалото). Впрочем, думата "ками-кадзе" (божествен вятър) произлиза от божествената намеса, която на два пъти спира монголското нашествие на островите след страховити тайфуни.

ритуално заминаване

В градината на храма се влиза през голяма порта, известна като "мон". Именно по нея се разпознават будистките и шинтоистките храмове. Преди да се срещнете с бога, трябва да се пречистите ритуално с вода. Поливате ръцете си с дървен черпак, а накрая и леко замивате устата - да не би да сте казали нещо лошо. После, преминавайки през втора порта, стигате до самият храм, където на 1ви януари всичко живо хвърля парички като подаяние, отправя молитва, купува си амулет за късмет и се опитва да прочете съдбата си за следващата година.

дарения за храма

След като хвърлите монетите (най-често от 5 или от 50 йени, тъй като това число се смята за особено щастливо, а японците са много суеверни. от друга страна, четири е доста лошо число, съответсващо на 13 при нас. чете се като "ши", което може да означава и смърт. нищо чудно, че болниците тук нямат четвърти етаж! ), отправяте своята молитва. Пляскате силно два пъти (за да събудите духовете, ако са заспали), покланяте се два пъти и пляскате още веднъж. След това, отивате да върнете стария амулет, който сте взели от храма и който ще бъде изгорен (амулета, не храма), и си купувате нов.

магазин за амулети

Амулетите са във всякакви видове и размери, най-често с надпис върху тях. Закупувате ги отстрани на храма за повече от прилична сума, а после продължавате покрай оградите със завързани листчета по тях. Това са новогодишни късмети, които не са били достатъчно хубави. Разклащате кутия с пръчки, а от вътре пада произволна пръчица с номера на късметчето, което пък ви го връчва една леличка. Плащате около 200 йени, а най-хубавите пожелания си прибирате в къщи с вас.

кофти късметчетата остават тук

Лично за мен, Япония е религиозно мъртва страна, като само някои будиски секти пазят нещо като намек за духовно. Към религиозните въпроси японците се отнасят с подозрителност, като внимателно избягват дискусии по темата. Може би, за да не настанат спорове, а може би и защото просто не са важни за тях. Тук е важен ритуалът. Много често, децата се кръщават по шинтоистки (по-скоро се вписват в регистрите на храма), женят се по християнски (да, японските девойки предпочитат сватбената рокля вместо кимоното, което е и много, много по-скъпо) и се погребват по будиски (скромно изгаряне).

Макар и малко по-различна за мен, 2012 си настъпи кротко и спокойно, без пиратки в камината, но и без Дунавско хоро. Надявам се, тя да бъде по-ползотворна, успешна и щастлива за всички нас!