Ядене и пиене по Ивановден

интериор с много саке

Понеже на днешния ден в България празнуват около 300,000 души в кръчми, таверни, ресторанти и панелки, реших да посветя този пост на яденето в японските заведения.  Нека започнем с това, че те са изключително популярни и почти винаги пълни! Защо? Много просто - японските жилища са толкова малки, че ако имате повече от шест гости наведнъж, ще трябва да ядете на смени!

Традиционните кръчми се наричат 居酒屋 (изакая, с ударение върху я-то!) и са предимно дървени, с хартиени врати, много фенери и знаменца пред входа. Йероглифите на думата изразяват и точното предназначение - "дом за пиене и забавления". Изакая съчетават в себе си духът на самураите, модерните технологии и лекия мирис на чорапи. Преди да влезете, трябва да си събуете обувките, които поставяте в специални етажерки. В заведението се ходи бос или по чехлички, които ви връчва персонала. За чужденците гледката как японците се забавляват и правят бизнес по вълнени чорапки може да е доста смущаваща, но уважението към дома и чистотата са си част от японския национален характер. Почти навсякъде ще бъдете поканени да се събуете - във фитнеса, в туристическите забележителности или при лекаря. Моята теория е следната - тъй като японците винаги ходят боси у дома, прехвърлянето на този принцип във всекидневния живот ги кара да се чувстват по-уютно - дори в университета хората предпочитат да ходят по чехли. С други думи, чорапките в кръчмата навяват помен/мирис за дома .

Мотото: Вие не сте просто тук за да се храните и поите, Вие сте наши скъпи гости. 

приготвяне на спагетите рамен

Представете си следната картинка: миришеща на пържено олио кръчма с избледнели пластмасови столчета на българското Черноморие. От около двайсет минути се опитвате да привлечете вниманието на обслужващия персонал посредством ръкомахане, подсвирквания, няколко фойерверки и умерено успешен опит да направите челна стойка на масата. Потен и криминално брадясал, келнера ви бута меню с обема на "Война и мир", в което половината неща или ги няма, или не ги правят вече, или фигурират под "пържени картофи", "пържени картофи със сирене", "пържени картофи със сирене и лютеница"... Еднопластови салфетки, чаши с отпечатъци, мазно олио и разлят оцет... Храната се поднася с лек неприязън и надменност, породени от факта, че той прислужва на вас, а не вие на него. Сметката е винаги обща и почти винаги с един-два подаръка от заведението/келнера ('ма как? четири порции ги броих, няма да се лъжем...). Бакшишът варира, но никога не е достатъчен...

сериозна японска трапеза

Сега си представете дървената фасада на изакая-та,  масички, леко вдълбани в земята и с място за краката (повечето такива масички си имат вграден радиатор). Персоналът ви е настанил и ви е обяснил предложенията на кухнята за деня. Повечето заведения предлагат 飲み放題 и 食べ放題. Не, това не са новите татуировки на Благо Георгиев, а all-u-can-drink и all-u-can-eat оферти, по правило важащи около два часа. Цените - между 1,500 и 6,000 йени, в зависимост от заведението и условията. Атмосферата е отлична, с красиви декорации, цветя и паравани, разделящи ви от останалите гости и тегобите на външния свят. 

Викате келнера чрез електронен бутон на вашата маса, който пристига (келнера, не бутона) почти веднага и чака да приеме вашата поръчка. Едно уточнение - за разлика от Западния свят, тук келнерите винаги коленичат, когато носят вашата поръчка, декларирайки, че не стоят над клиента. Сметката можете да си я разделите или платите заедно, никой няма да ви излъже или да ви се разсърди. Още нещо - бакшишът е пълно табу! Вашето задоволство от приятната вечер се води достатъчна награда на домакините.

поднесено със стил

Тук е мястото да отбележа, че за средностатистическия българин два часа ядене и пиене на корем срещу около 20 евро е убийствена оферта (уискито е включено в цената). Според мен, ако повече представители от нашите географски ширини пристигнат в Япония, управителите на заведенията ще трябва да преосмислят своите предложения, тъй като ги грози неминуем фалит... 

Не мога да твърдя, че японските заведения нямат кусури -  например, при all-u-can-drink могат нарочно да ви позабавят поръчката, ако преценят, че пиете прекалено бързо. Също така, цените като цяло са много по-високи от тези в България и малко по-високи от тези в Европа. Също така, не смея да твърдя, че заведенията и обслужването в Япония са по-добри от колкото у дома. Това е все едно да сравнявам космическа ракета с палачинка. Факт е, че не всички заведения в България са лоши и е факт, че не всички в Япония са на топ ниво. Но трябва да си призная, че тук досега не съм имал нито един повод за оплакване от качество, обслужване или чистота. Дали ще ядете на running sushi, рамен-я или италиански ресторант, винаги ще се чувствате добре дошли и може да се забавлявате добре, дори и да няма нито един Иван с вас. Наздраве!