Нова Година в Япония

 あけましておめでとう！(акемашите омедето) е японското "за много години", с което си честитят Новата година и посрещат нейния най-важния ден - първия.

малко от нагоя

Не случайно пропускам коледния епизод, тъй като за Страната на изгряващото слънце християнската Коледа е просто поредния чуждестранен празник, адаптиран към японския живот (особено популярен е Св. Валентин, когато жените са задължени да подаряват шоколад на мъжете. името на японски е шоко гири, което съответства на "шоколадово задължение"). Рождество Христово е свързано с ядене на пиле (безкрайни опашки пред KFC), ядене на коледен сладкиш (ама как така не ядете коледен сладкиш в Европа?), прекарване на времето с любимия/любимата и подаряване на подаръци на децата (това не пречи, навсякъде да има елхи, ангелчета и дядо мразовци). Разбира се, това принуждава чужденците тук да прекарват коледните празници с други чужденци (в моя случай, с много испано говорящи).

пристанището на нагоя

Спонтанно бях решил да посетя мой приятел в Нагоя, най-вече за да избегна чуденето как да прекарам последния ден на годината и да предоставя тези отговорни мисли на някому друг, а и да избягам поне за малко от снега в Сапоро. След около седмица, прекарана в Нагоя, трябва да отбележа, че липсата на перманентен сняг и лед се превръща в един от основните ми критерии за избор на място за живеене. Около 12 градуса през деня и около нулата през нощта - невероятно на фона на -3/-13... Все пак, през лятото става непоносима жега и влага, но сега, гледайки поредната снежна буря през прозореца ми, не бих се и замислил за едно експресно прехвърляне...

замъкът нагоя

Нагоя е малко по-голям от Сапоро, но и там има също толкова малко за гледане - градът е сринат до основи през войната и само замъкът Нагоя е възстановен до известна степен. Пристанището е едно от интересните места, като почти цялото е изградено върху изкуствени острови, превръщайки го в най-голямото в Япония, заедно с това в Йокохама.

с иван като кисели ченгета

За разлика от Коледа, когато ние търсим близост със семейството си (или поредния епизод на коледната венецуелска драма), навечерието на Новата година е истинският семеен празник за японците. Смята се за добре годината да се посрещне в компанията на най-близките в близкия Шинто храм.  След няколко дена, редуващи културна програма и махмурлук, не се и изненадвам, когато на 31-ви декември барът в Нагоя е пълен почти само с чужденци. 

Пропускам пиенето и танците с много непознати хора, а се фокусирам върху това, че за първи път ми се случва да посрещам Новата година със седем/осем часа преднина пред Европа и България. Имаш чувството, че се движиш прекалено бързо и времето минава неусетно. Сякаш, денят ти започва, когато всички у дома се разбудят. Интересна апликация на Теорията на относителността, но аз ще оставя по-просветените в тази област да са си блъскат главата над взаимно свързаността между качеството на изделията на баничарницата на бул. Мадрид и Канала с изпуснатото върху панталона суши (да, сушито ВИНАГИ пада с рибената страна надолу).

пред "мон"

Както споменах, първият ден от Новата година е ден за семейството и посещение на местното божество. Точно така, традиционният японски Шинтоизъм си е доста объркваща религия, включваща безброй духове (ками), които действат като макро-богове на определени, свещени места. Това са покровителите на Япония, които се почитат от всички, макар и никой да не вярва в тях (японската митология е безумно сложна, ще се опитам да я обясня друг път. все пак, смята се, че японските императори са непрекъснати наследници на слънчевата богиня аматерасу, която им завещава и трите символа на япония - меча, скиптъра и огледалото). Впрочем, думата "ками-кадзе" (божествен вятър) произлиза от божествената намеса, която на два пъти спира монголското нашествие на островите след страховити тайфуни.

ритуално заминаване

В градината на храма се влиза през голяма порта, известна като "мон". Именно по нея се разпознават будистките и шинтоистките храмове. Преди да се срещнете с бога, трябва да се пречистите ритуално с вода. Поливате ръцете си с дървен черпак, а накрая и леко замивате устата - да не би да сте казали нещо лошо. После, преминавайки през втора порта, стигате до самият храм, където на 1ви януари всичко живо хвърля парички като подаяние, отправя молитва, купува си амулет за късмет и се опитва да прочете съдбата си за следващата година.

дарения за храма

След като хвърлите монетите (най-често от 5 или от 50 йени, тъй като това число се смята за особено щастливо, а японците са много суеверни. от друга страна, четири е доста лошо число, съответсващо на 13 при нас. чете се като "ши", което може да означава и смърт. нищо чудно, че болниците тук нямат четвърти етаж! ), отправяте своята молитва. Пляскате силно два пъти (за да събудите духовете, ако са заспали), покланяте се два пъти и пляскате още веднъж. След това, отивате да върнете стария амулет, който сте взели от храма и който ще бъде изгорен (амулета, не храма), и си купувате нов.

магазин за амулети

Амулетите са във всякакви видове и размери, най-често с надпис върху тях. Закупувате ги отстрани на храма за повече от прилична сума, а после продължавате покрай оградите със завързани листчета по тях. Това са новогодишни късмети, които не са били достатъчно хубави. Разклащате кутия с пръчки, а от вътре пада произволна пръчица с номера на късметчето, което пък ви го връчва една леличка. Плащате около 200 йени, а най-хубавите пожелания си прибирате в къщи с вас.

кофти късметчетата остават тук

Лично за мен, Япония е религиозно мъртва страна, като само някои будиски секти пазят нещо като намек за духовно. Към религиозните въпроси японците се отнасят с подозрителност, като внимателно избягват дискусии по темата. Може би, за да не настанат спорове, а може би и защото просто не са важни за тях. Тук е важен ритуалът. Много често, децата се кръщават по шинтоистки (по-скоро се вписват в регистрите на храма), женят се по християнски (да, японските девойки предпочитат сватбената рокля вместо кимоното, което е и много, много по-скъпо) и се погребват по будиски (скромно изгаряне).

Макар и малко по-различна за мен, 2012 си настъпи кротко и спокойно, без пиратки в камината, но и без Дунавско хоро. Надявам се, тя да бъде по-ползотворна, успешна и щастлива за всички нас!