Въведение в Езика на Дявола

Чували ли сте за език, който използва три различни азбуки едновременно? Език с граматика, толкова сложна, че немският ще ви се стори като детска песен? Високо контекстно ориентиран, същевременно съблюдаващ строго йерархичната позиция на събеседника? Не? Тогава, нека се запознаем с японския!

Смятан от мнозина за един от най-трудните за усвояване в света (първият португалски свещеник, заел се с него коментира красноречиво "създаден е от дявола! напълно се съгласявам...), 日本語 (нихон-го) е езикът на самураите, строго облечените бизнесмени, каратето, гейшите, извратените аниме герои, Годзила... Езикът на Япония. 

Изолиран език, без бъдеще време, без множествени числа, без представки и наставки, без мъжки и женски местоимения, звучи супер, нали? Спокойно, устните ви бързо ще се разтеглят от полумесеца на усмивката през равнината на скептицизма до обтегнатите надолу краища на отчаянието. Може и някоя сълзица да пророните накрая. 

Официалното название на японската писменост е 漢字仮名交じり文 (Kanji kana majiri bun), или "писмо канджи смесено с кана" и общо взето, отразява точно характера й - китайско йероглифно писмо (канджи), смесено с двете японски сричкови азбуки хирагана и катакана (допълващи липсващите в китайския език граматични частици и фонеми).

Изкуството на калиграфията

Както в много неща от японската култура (макар и понякога жестоко отричан факт от самите японци, които държат на своята уникалност), и тук основна роля изиграва влиянието на Китай. Първата писменост в Страната на Изгряващото Слънце са именно китайските йероглифи, които навлизат в Япония през Корейския полуостров около 4ти век. Самите канджи (漢字) означават "писмо на Хан", визирайки съответната китайска династия. Известни са около 50.000 канджи използвани в японския език, но за щастие и на самите японци са необходими "едва" около 2000 за да може да си прочетете сутрешния вестник. Повечето йероглифи са идеи и обозначения, които с времето са станали повече от абстрактни. Така, с доста фантазия може да си представите, че 日значи слънце, 月 - луна, 木 - дърво, 水 - вода, 金- метал, 火 - огън, а 土- земя. Забавата продължава - всеки йероглиф има поне по едно четене - kun-yomi (японско четене) и on-yomi (традиционно китайско произношение). Например, символът за човек 人 може да бъде прочетен като hito или jin. За да стане обърквацията още по-голяма, канджите могат да се комбинират, не само за да съставят нови йероглифи - слънце и луна съставят 明 (ярък), но и ново четене - akarui. 

Понякога японците мааалко се престарават

Отделно, към основният символ мога да бъдат добавяни и радикали, които пък добавят нов смисъл - от вода (水) става плувам (泳). Има и доста безумни трансформации - от овца (羊) става 洋, или общо понятие за Запада. В Япония, изписването на канджите се е превърнало в цяло изкуство (калиграфия), което за мнозина олицетворява и характера на човека. Цялата канджи система е толкова сложна и объркваща, че доста често японците могат да се посмеят, когато видят татуировките на поредния метросексуален български футболист, гордо огласяващ пред света, че е Синът на Свещенната Крава. Спирам дотук...

В допълнение на това, канджите могат да се комбинират и допълват ひらがな (хирагана). Хирагана се използва главно за изписване на граматични компоненти. Така например, в думата 食べた (tabeta - ядох), йероглифът　食 представлява коренът на глагола 食べる (taberu  - ям), а символът от хирагана た (ta) е глаголно окончание за формиране на минало време. Всички частици, съюзи, следлози и пр. също се изписват с хирагана, както и някои типични японски думи, за които не са въведени йероглифи. За да научите хирагана ще ви трябва относително малко време - петте гласни а (あ), и (い), у (う), е (え) и о (お) се комбинират със съгласни, за да образуват もり (мори) - комбинация от гласна и съгласна ( ha (は), hi (ひ), hu (ふ) , he (へ), ho (ほ)). Като добавите " или ° става ba (ば) и pa (ぱ). Само n (ん) може да бъде самостоятелен символ. Впрочем, японците нямат звук "л", а китайците - "р". Представете си как произнасят low, съответно row...

Загубени в превода - Бил Мъри не е
частен случай...

カタカナ (катакана) работи на същия принцип, но се използва основно за чуждестранни думи, навлезли в японския език. Например, испанската дума за хляб pan се изписва като パン, ескалатор - エスカェッタ. Разбира се, всичко звучи пояпончено - приятно ми е, аз съм Даниеру!

До тук добре. Звучи сложно, но не и невъзможно... Ами!!! Както споменах, японският е контекстен език и поради тези мори, които не дават толкова много възможни комбинации,  ако не следите разговора, в даден момент няма да знаете дали става дума за мост или пръчици за ядене - и двете се произнасят hashi!!!

Добавете към всичко това различните форми на обръщение спрямо общественото положение и безбожно сложната граматика (немската ряпа да яде! все пак, и в двете глаголът е винаги най-накрая...), класическия японски език и всички други капани, които благородно ви спестявам, и ще разберете, защо за мнозина това наистина е езика на Дявола... След доста години учене на езика, все още не смея да твърдя, че го говоря дори прилично... 日本語 е част от японската култура и начин на живот: най-точно илюстриращ йерархичното общество; навикът никога да не се казва нищо директно, въобще; уникалността на тази страна.

Ако искате наистина да разберете Япония, трябва да можете да вникнете в японския език (не само за да си поръчате пържен октопод или суши). Успех!

Що е то японска култура и има ли почва у нас?

Красотата като традиционна ценност - продукт на
"женското" общество в Япония?

Здравейте отново! След месец и половина в България, мога напълно основателно да бъда обвинен, че съм загърбил този блог. А има толкова много, за което мога да пиша!

След почти седмица тук, трябва да отбележа, че за разлика от моето пристигане през Октомври, проклятието "културен шок" все още не ме е застигнало. Тук смятам, че е редно да обясня що е то японската култура и има ли почва у нас :) 

За да предприемем такъв задълбочен анализ, трябва да се ориентираме по вече изграден шаблон. В този случай, това ще бъдат "Културните Измерения" на холандеца Г. Хофстеде, един от революционните учени в областта на междукултурната комуникация (за по-любопитните: http://geert-hofstede.com/)

Хофстеде анализира и сравнява различните национални култури посредством своите "измерения" - (1) отстояние на силата (power distance), (2) индивидуализъм vs. колективизъм (individualism vs. collectivism), (3) мъжественост срещу женственост (masculinity vs. femininity) и (4) избягване на несигурността (uncertainty avoidance). 

Нека започне с "отстояние на силата". Под този объркващ термин, холандският учен разбира начинът, по който едно общество се отнася към неравностойното разпределение на властта в него. В култури, където този индекс е висок, хората приемат йерархичната (вертикална) структура - всеки има своя ранг и място, съответно и различна власт и отговорност. Притежаващите власт личности се приемат като  безусловно като водачи, но и те са тези, които понасят цялата отговорност в случай на неуспех. Учудващо или не, с рейтинг от 70, България (както и останалите Балкански страни) заема едно от челните места по този показател. Япония (индекс 54) също е подвластна на разпределението  Пълна противоположност наблюдаваме в Скандинавските страни, БеНеЛюкс и Германия, където този показател е много нисък, а обществото се стреми към равномерно (хоризонтално) разпределение на властта.

Колкото е по-висок вторият индекс на Хофстеде, толкова е по-характерно индивидуалистичното поведение на едно общество. В САЩ (рейтинг 91) и останалите страни от британската общност този показател е най-висок, което индикира очакването на индивидите към самостоятелен живот с висока лична отговорност, където семейството е малко и перифериално. От друга страна, колективистични общества (основно Третия свят, Азия и Балканите), каквито са българското (30) и японското (46) загатват за обща социална отговорност и за ниво на развитие, в което семейството и традициите все още играят водеща роля. Разбира се, тук трябва да направим уточнението, че с увеличаването на приходите, колективистичните общества тендират да се превръщат в индивидуалистични, променяйки по този начин характерните социални ценности.

Едва при третата културна категория, "мъжественост и женственост", може да бъде забелязана първата съществена разлика между нашата и японската култура. Изявени "мъжки" общества, каквото е българското (40) (тук водач е Швеция с индекс 5), споделят ценности като материални успехи, героизъм и високи (лични) постижения. Докато в предишните две измерения можем да говорим за някакъв географски принцип, то при определянето на "пола" на една нация може да става дума само и единствено за културни особености. Така, редом до страната с най-висок индекс - Япония (91), се нареждат Унгария (88), Австрия (79) и Венецуела (73). Ценностите в тези "женски" култури са умереност, съпричастност, взаимопомощ и стандарт на живот.

Традиция и социални норми - японският начин
да контролираш неконтролируемото?

Под "избягване на несигурността", Хофстеде разбира до колко едно общество се отнася към непрeдвидимостта и несигурността в живота. Култури с висок индекс Гърция (112), Португалия (104) и Япония (92) се опитват да контролират бъдещето на всяка цена посредством регулации, закони и социални норми. От друга страна, страни с ниски индикатори, като Сингапур (8), Ямайка (13) или Дания (23) са доста по-нестандартни и разкрепостени в своето мислене. В глобален мащаб, България (85) се намира между Франция и Турция, което ни доближава повече до първата група.

Нека теглим чертата: според Хофстеде, характерните ценности за японската култура са обществото per se, семейните и социалните отношения, строгата йерархия, скромността, умереността, стандарта на живот и социалните и законови норми и регулации.

България може да бъде определена като национална култура с вертикална йерархия, важни социални и семейни отношения, традиционни норми на поведение, с ценности като материален успех и героизъм.

Но нима това са единствените разлики между две култури от двата края на света? Нима "мъжка" България и "женска" Япония са наистина толкова близки? Определено, не. Въпреки позитивните аспекти в опитите на Хофстеде, една култура не може да бъде класифицирана, а само емпирично опозната (за допълнителни критики към Теорията на Културните Измерения - моля, Интернет!).

Така че, уважаеми читатели, аз продължавам да търся отговора на това какво е Япония и наистина, дали има почва у нас? Очаквайте в следващия пост анализ на някои от определящите социални норми и ценности в Страната на Изгряващото Слънце :)

снЕг!

Тейне и Сапоро

От субтропическата и слънчева Окинава, през непосилната лятна влага на Хоншу, до умерения (и не дотам) климат на север - в страна, с дължина от над 3.000 км, времето няма как да бъде повече от разнообразно. Въпреки, че климатът на Япония е интересна тема, както подозирате, ще се спра по-подробно на моите снежни приключения в Хокайдо през последния месец.

След нечуваната снежна буря и студове у дома, с температури достигащи до -25 градуса в комплект с няколко метра сняг, мога смело да заявя - добре дошли в моя свят!

Иглу в университета

Сапоро и Хокайдо без съмнение са най-студеното и снежно място където съм ходил и, тайно  надявайки се, където някога ще ходя.  Не искам да ви натяквам, но от края на Ноември не съм виждал друго освен сняг, лед и висулки (понякога и в комбинация). Снегът в Сапоро не се топи до края на Март, а улиците (за разлика от България), абсолютно никога не се чистят - вали почти всеки ден, а -5 градуса е най-доброто на което мога да се надявам. При разходката ми до  Токоро дор видях как Охотско море носи огромни, ледени късове на юг.

Затова не е изненада, че Хокайдо е истински рай за зимните спортове. На остров с размерите на Сърбия може да посетите десет от най-добрите курорти в цяла Азия (заедно с Нагано), а един от тях дори може да претендира за топ място в световен мащаб.

Японско море

За по-малко от час от двумилионно Сапоро може да отидете на пистите в Тейне и Кокусай. Първият локейшън е дом на Олимпийските Игри през 1972, а преди седмица и домакин на кръг от Световното първенство по ски скокове. Тейне предлага незабравима гледка към града и Японско море. За съжаление изпуснах скоковете на Зографски, но за сметка на това, имам възможност да ви разкажа за неповторимото Нисеко. 

Нисеко несъмнено е най-проспериращият и атрактивен зимен курорт в тази част на света. Всъщност, Нисеко представлява цяла планина (ок. 1300 м. и средно по 11 м. сняг), подслоняваща цели три отделни ресорта - Анупури, Нисеко Ски Вилидж и Гранд Хирафу. Пистите са перфектно поддържани, има отделни писти за фрийрайд и няма (много) пияни руснаци.

Връх Йотей

Гранд Хирафу ни предложи 16 лифта, една гондола и 30 писти, от които - 13 нощни. Елевацията от върха до подножието е около 1000 м, а максималният наклон - 40 градуса. Храната не е безбожно надценена, а нощувките са на приемливи цени дори и през сезона (около 40 евро на вечер!). Разбира се, за около 5 евро по всяко време може да се отпуснете в някой от задължителните горещи извори Онзен, с които в Япония се сблъскваш на всяка втора крачка. С други думи - перфектно каране при страхотни условия!

Нисеко

През последните години, Нисеко е една от популярните дестинации за всички скиори, сноубордисти и любители на чук-и-гек от Австралия, Нова Зенландия и Азия. Съответно, положението наподобява малко на Банско. Само малко, разбира се, тъй като родният Гармиш предлага и други екстри в престоя (отвесно: 2. груб селски спорт с три букви). Докато туризмът и шамаросването са основният поимък./забавление на бансканлий, то в Нисеко хората основно се оплакват, че заради многото посетители, цените са скочили до безкрай, а чуждестранните туристите са шумни и невъзпитани (True story!). 

Все пак, с ръка на сърцето признавам, че въпреки боя (или именно заради него), Банско е много по-забавно място от Нисеко (без скара и нито една кръчма с жива музика, камо ли вито хоро на улицата и върху БМВ-то).

Аз и Луиджи

За около 60 евро, които включват влак от Сапоро и бус, наем на екипировка в отлично състояние и целодневен пропуск за всички лифтове, пристигате за около два часа. Ако имате късмет (както аз), може да се насладите на невероятната гледката към връх Йотей. Прибирането също е доста лесно - на всеки час има рейсче за обратно и е особено забавно, ако сте чакали два часа за закъснелия влак и сте се запознали с група застаряващи японски футболни фена на "Консадоле" посредством две бутилки умерено скъпо уиски "Сънтори"...

Живот и здраве, другата седмица ще посетя и Русуцу, а докато чакате, може да погледнете в http://www.skiing-hokkaido.com/ където има повече информация за ски туризма в Хокайдо. Очаквайте и експресно включване от събитието на годината в Сапоро - Фестивала на Снега!

Ядене и пиене по Ивановден

интериор с много саке

Понеже на днешния ден в България празнуват около 300,000 души в кръчми, таверни, ресторанти и панелки, реших да посветя този пост на яденето в японските заведения.  Нека започнем с това, че те са изключително популярни и почти винаги пълни! Защо? Много просто - японските жилища са толкова малки, че ако имате повече от шест гости наведнъж, ще трябва да ядете на смени!

Традиционните кръчми се наричат 居酒屋 (изакая, с ударение върху я-то!) и са предимно дървени, с хартиени врати, много фенери и знаменца пред входа. Йероглифите на думата изразяват и точното предназначение - "дом за пиене и забавления". Изакая съчетават в себе си духът на самураите, модерните технологии и лекия мирис на чорапи. Преди да влезете, трябва да си събуете обувките, които поставяте в специални етажерки. В заведението се ходи бос или по чехлички, които ви връчва персонала. За чужденците гледката как японците се забавляват и правят бизнес по вълнени чорапки може да е доста смущаваща, но уважението към дома и чистотата са си част от японския национален характер. Почти навсякъде ще бъдете поканени да се събуете - във фитнеса, в туристическите забележителности или при лекаря. Моята теория е следната - тъй като японците винаги ходят боси у дома, прехвърлянето на този принцип във всекидневния живот ги кара да се чувстват по-уютно - дори в университета хората предпочитат да ходят по чехли. С други думи, чорапките в кръчмата навяват помен/мирис за дома .

Мотото: Вие не сте просто тук за да се храните и поите, Вие сте наши скъпи гости. 

приготвяне на спагетите рамен

Представете си следната картинка: миришеща на пържено олио кръчма с избледнели пластмасови столчета на българското Черноморие. От около двайсет минути се опитвате да привлечете вниманието на обслужващия персонал посредством ръкомахане, подсвирквания, няколко фойерверки и умерено успешен опит да направите челна стойка на масата. Потен и криминално брадясал, келнера ви бута меню с обема на "Война и мир", в което половината неща или ги няма, или не ги правят вече, или фигурират под "пържени картофи", "пържени картофи със сирене", "пържени картофи със сирене и лютеница"... Еднопластови салфетки, чаши с отпечатъци, мазно олио и разлят оцет... Храната се поднася с лек неприязън и надменност, породени от факта, че той прислужва на вас, а не вие на него. Сметката е винаги обща и почти винаги с един-два подаръка от заведението/келнера ('ма как? четири порции ги броих, няма да се лъжем...). Бакшишът варира, но никога не е достатъчен...

сериозна японска трапеза

Сега си представете дървената фасада на изакая-та,  масички, леко вдълбани в земята и с място за краката (повечето такива масички си имат вграден радиатор). Персоналът ви е настанил и ви е обяснил предложенията на кухнята за деня. Повечето заведения предлагат 飲み放題 и 食べ放題. Не, това не са новите татуировки на Благо Георгиев, а all-u-can-drink и all-u-can-eat оферти, по правило важащи около два часа. Цените - между 1,500 и 6,000 йени, в зависимост от заведението и условията. Атмосферата е отлична, с красиви декорации, цветя и паравани, разделящи ви от останалите гости и тегобите на външния свят. 

Викате келнера чрез електронен бутон на вашата маса, който пристига (келнера, не бутона) почти веднага и чака да приеме вашата поръчка. Едно уточнение - за разлика от Западния свят, тук келнерите винаги коленичат, когато носят вашата поръчка, декларирайки, че не стоят над клиента. Сметката можете да си я разделите или платите заедно, никой няма да ви излъже или да ви се разсърди. Още нещо - бакшишът е пълно табу! Вашето задоволство от приятната вечер се води достатъчна награда на домакините.

поднесено със стил

Тук е мястото да отбележа, че за средностатистическия българин два часа ядене и пиене на корем срещу около 20 евро е убийствена оферта (уискито е включено в цената). Според мен, ако повече представители от нашите географски ширини пристигнат в Япония, управителите на заведенията ще трябва да преосмислят своите предложения, тъй като ги грози неминуем фалит... 

Не мога да твърдя, че японските заведения нямат кусури -  например, при all-u-can-drink могат нарочно да ви позабавят поръчката, ако преценят, че пиете прекалено бързо. Също така, цените като цяло са много по-високи от тези в България и малко по-високи от тези в Европа. Също така, не смея да твърдя, че заведенията и обслужването в Япония са по-добри от колкото у дома. Това е все едно да сравнявам космическа ракета с палачинка. Факт е, че не всички заведения в България са лоши и е факт, че не всички в Япония са на топ ниво. Но трябва да си призная, че тук досега не съм имал нито един повод за оплакване от качество, обслужване или чистота. Дали ще ядете на running sushi, рамен-я или италиански ресторант, винаги ще се чувствате добре дошли и може да се забавлявате добре, дори и да няма нито един Иван с вас. Наздраве!

Нова Година в Япония

 あけましておめでとう！(акемашите омедето) е японското "за много години", с което си честитят Новата година и посрещат нейния най-важния ден - първия.

малко от нагоя

Не случайно пропускам коледния епизод, тъй като за Страната на изгряващото слънце християнската Коледа е просто поредния чуждестранен празник, адаптиран към японския живот (особено популярен е Св. Валентин, когато жените са задължени да подаряват шоколад на мъжете. името на японски е шоко гири, което съответства на "шоколадово задължение"). Рождество Христово е свързано с ядене на пиле (безкрайни опашки пред KFC), ядене на коледен сладкиш (ама как така не ядете коледен сладкиш в Европа?), прекарване на времето с любимия/любимата и подаряване на подаръци на децата (това не пречи, навсякъде да има елхи, ангелчета и дядо мразовци). Разбира се, това принуждава чужденците тук да прекарват коледните празници с други чужденци (в моя случай, с много испано говорящи).

пристанището на нагоя

Спонтанно бях решил да посетя мой приятел в Нагоя, най-вече за да избегна чуденето как да прекарам последния ден на годината и да предоставя тези отговорни мисли на някому друг, а и да избягам поне за малко от снега в Сапоро. След около седмица, прекарана в Нагоя, трябва да отбележа, че липсата на перманентен сняг и лед се превръща в един от основните ми критерии за избор на място за живеене. Около 12 градуса през деня и около нулата през нощта - невероятно на фона на -3/-13... Все пак, през лятото става непоносима жега и влага, но сега, гледайки поредната снежна буря през прозореца ми, не бих се и замислил за едно експресно прехвърляне...

замъкът нагоя

Нагоя е малко по-голям от Сапоро, но и там има също толкова малко за гледане - градът е сринат до основи през войната и само замъкът Нагоя е възстановен до известна степен. Пристанището е едно от интересните места, като почти цялото е изградено върху изкуствени острови, превръщайки го в най-голямото в Япония, заедно с това в Йокохама.

с иван като кисели ченгета

За разлика от Коледа, когато ние търсим близост със семейството си (или поредния епизод на коледната венецуелска драма), навечерието на Новата година е истинският семеен празник за японците. Смята се за добре годината да се посрещне в компанията на най-близките в близкия Шинто храм.  След няколко дена, редуващи културна програма и махмурлук, не се и изненадвам, когато на 31-ви декември барът в Нагоя е пълен почти само с чужденци. 

Пропускам пиенето и танците с много непознати хора, а се фокусирам върху това, че за първи път ми се случва да посрещам Новата година със седем/осем часа преднина пред Европа и България. Имаш чувството, че се движиш прекалено бързо и времето минава неусетно. Сякаш, денят ти започва, когато всички у дома се разбудят. Интересна апликация на Теорията на относителността, но аз ще оставя по-просветените в тази област да са си блъскат главата над взаимно свързаността между качеството на изделията на баничарницата на бул. Мадрид и Канала с изпуснатото върху панталона суши (да, сушито ВИНАГИ пада с рибената страна надолу).

пред "мон"

Както споменах, първият ден от Новата година е ден за семейството и посещение на местното божество. Точно така, традиционният японски Шинтоизъм си е доста объркваща религия, включваща безброй духове (ками), които действат като макро-богове на определени, свещени места. Това са покровителите на Япония, които се почитат от всички, макар и никой да не вярва в тях (японската митология е безумно сложна, ще се опитам да я обясня друг път. все пак, смята се, че японските императори са непрекъснати наследници на слънчевата богиня аматерасу, която им завещава и трите символа на япония - меча, скиптъра и огледалото). Впрочем, думата "ками-кадзе" (божествен вятър) произлиза от божествената намеса, която на два пъти спира монголското нашествие на островите след страховити тайфуни.

ритуално заминаване

В градината на храма се влиза през голяма порта, известна като "мон". Именно по нея се разпознават будистките и шинтоистките храмове. Преди да се срещнете с бога, трябва да се пречистите ритуално с вода. Поливате ръцете си с дървен черпак, а накрая и леко замивате устата - да не би да сте казали нещо лошо. После, преминавайки през втора порта, стигате до самият храм, където на 1ви януари всичко живо хвърля парички като подаяние, отправя молитва, купува си амулет за късмет и се опитва да прочете съдбата си за следващата година.

дарения за храма

След като хвърлите монетите (най-често от 5 или от 50 йени, тъй като това число се смята за особено щастливо, а японците са много суеверни. от друга страна, четири е доста лошо число, съответсващо на 13 при нас. чете се като "ши", което може да означава и смърт. нищо чудно, че болниците тук нямат четвърти етаж! ), отправяте своята молитва. Пляскате силно два пъти (за да събудите духовете, ако са заспали), покланяте се два пъти и пляскате още веднъж. След това, отивате да върнете стария амулет, който сте взели от храма и който ще бъде изгорен (амулета, не храма), и си купувате нов.

магазин за амулети

Амулетите са във всякакви видове и размери, най-често с надпис върху тях. Закупувате ги отстрани на храма за повече от прилична сума, а после продължавате покрай оградите със завързани листчета по тях. Това са новогодишни късмети, които не са били достатъчно хубави. Разклащате кутия с пръчки, а от вътре пада произволна пръчица с номера на късметчето, което пък ви го връчва една леличка. Плащате около 200 йени, а най-хубавите пожелания си прибирате в къщи с вас.

кофти късметчетата остават тук

Лично за мен, Япония е религиозно мъртва страна, като само някои будиски секти пазят нещо като намек за духовно. Към религиозните въпроси японците се отнасят с подозрителност, като внимателно избягват дискусии по темата. Може би, за да не настанат спорове, а може би и защото просто не са важни за тях. Тук е важен ритуалът. Много често, децата се кръщават по шинтоистки (по-скоро се вписват в регистрите на храма), женят се по християнски (да, японските девойки предпочитат сватбената рокля вместо кимоното, което е и много, много по-скъпо) и се погребват по будиски (скромно изгаряне).

Макар и малко по-различна за мен, 2012 си настъпи кротко и спокойно, без пиратки в камината, но и без Дунавско хоро. Надявам се, тя да бъде по-ползотворна, успешна и щастлива за всички нас!