Ултраси в Япония

Футболните мачове в Япония приличат на пикник. Не само защото можете да си внесете храна и (алкохолни) напитки на стадиона, но и действията на терена отговарят на атмосферата на мир и разбирателство по трибуните.

Не ме разбирайте погрешно - определено е поне малко вълнуващо да се насладиш на Великата игра на друг континент. Освен това, мисля, че и в тази област има и какво да научим от японците...

Нека започнем със Сапоро Консадоле. Това, което звучи като пикантна мексиканска гозба, всъщност е името на футболния отбор на Хокайдо. Пиша не случайно Хокайдо - това е единственият отбор на целия остров, което обяснява и до известна степен високата посещаемост на всеки домакински мач.

Името "Consado" е получено като акроним от "DО-SA-N-KO" (хората от Хокайдо), a испанското "ole" е добавено за благозвучие. Името не е много благозвучно (все пак, доста по добре от бейзболния Sapporo Ham Fighters, т.е. Шишковците), но отразява гордостта на жителите на Хокайдо да си имат собствен, професионален футболен отбор.

Цветовете на Сапоро са червено-черни (като на Локо Сф), песните - много и различни (като на Локо Сф), феновете - многобройни (за разлика от Локо Сф, да ме прощава Чачо). Въпреки, че Сапоро Консадоле си се движат като асансьор между първа и втора дивизия и никога не са постигнали нещо значимо, мачовете имат посещаемост между 18.000 и 40.000 зрителя! (което, на фона на БГ риалитито, заслужава поне още три удивителни. ето ги - !!!) На разположение са два стадиона (още две удивителни !!), които са в прекрасно състояние (!).

Сапоро Доум е безспорно спортното сърце на Хокайдо. С капацитет от 41.000, стадионът е изцяло покрит (ах, този топъл фронт от Сибир!). Построен през 2001, Сапоро Доум е домакин на три от срещите на Световното първенство през 2002. Тъй като Консадоле трябва да го делят с бейзболните Шишковци, покритието на терена се сменя в зависимост от спорта. Освен това, стадионът е домакин на много концерти, състезания и други събития, които да поемат малко от изключително скъпата му поддръжка (10.12.2011 - Aerosmith, here we come!).

Когато стадионът е зает и времето е хубаво (както през тази събота), Консадоле играят на Ацубецу Парк Стейдиъм, който побира около 20.000 фена. Стадионът е изцяло открит (само малка козирка за шефчетата), има мобилно осветление (виж снимката), но беше почти пълен (за разлика от Локо Сф)!

С цена на билетите около 9 евро, отборът е по-вероятно да печели от фенски артикули - 90% (включително и някоя и друга бойна японска баба) бяха във фланелки на отбора!!!  След проверка на билетите (подчертавам - проверка! никой не не прерови за оръжие, димки, факли, ножове, боксове; не ни провериха с дрегер; не ни поискаха лична карта; не ни преляха бирата в чашки; дадоха ни да си ВНЕСЕМ бира в КЕНЧЕ...), дузина чуждестранни студенти заемат местата си (кой където свари).

Нека севърна на думите БИРА и КЕНЧЕ. В Европа, самата мисъл, че можеш да си вкараш храна и напитки на стадиона почти навсякъде е смехотворна, а опре ли въпросът до алкохолна бира в кенче, правилата са повече от категорични - пий си я у вас! Да, но тук никой не се притеснява, че мога да хвърля тежащата над половин килограм кутийка по противников играч или по талисмана на отбора (впрочем, голям, танцуващ кан-кан бухал). Чувствам се малко странно и това според мен допринася за споменатата в началото атмосфера на съботен пикник.

Пропускам самата футболна среща поради няколко причини. Първо, противникът е Ойта Тринита, който е аналог на Мъдра Сила (Крушово), но все пак пристигна с около 30 фена. Освен това, нивото на играта си е... хммм... като за втора японска дивизия. В добавка - самите играчи!!!

Вкоренените японски възпитаност и честност (естествен подбор - на нахалните и нечестните са им се случвали интересни неща през средновековна Япония. само ще добавя, че самураите са имали интересен начин да си тестват мечовете...) им пречи да покажат истински футбол. Без фаулове, без симулации, без бавене на време, без пререкание със съдията. Да, разбирам, че това е идеята на истинския футбол, но тази картинка ми подхожда повече на анимационни мечета, държащи се за ръка... Футболът е агресивен, контактен и преди всичко мъжки спорт (някой хитряга дори беше дефинирал ръгбито като хулигански спорт за джентълмени, а футбола - като джентълменски спорт за хулигани. всеки, който е гледал Уимбелдън, Серия А, Стоук Сити през последните два сезона или Георги "Универсалното Ренде" Марков знае за какво иде реч).

Все пак, Консадоле печелят с два гола, дошли след бързи атаки по крилата и две попадения на номер 11 - Диого. Прави впечатление, че бразилците са на почит в Джей Лигата. Трябва да спомена на това място, че Сапоро е един от бившите отбори на Хълк (не този, зеленият, дето става голям, като се ядоса). През сезон 05/06, настоящият играч на Порто има 38 мача и 25 гола.

По интересното е, че публиката не престана да пее права 90 минути. Вярно, липсваше я нажежената атмосфера на европейски футбол, и дума не може да става за сравнение с балканските отбори (няма как да има агресия, когато имаш възрастни жени в агитката), но хората се бяха постарали с хореография (като на Локо Сф) и много знамена. Преди началото на мача раздават клубното списание, което по средата има две двойни страници в червено и черно, които феновете вдигат преди началото на мача (доста хитро, впрочем). Има и някакви ултрас лозунги на някои от знамената, но не вярвам някой да взима това на сериозно. Освен това, никой не псува съперника (!!!). А и общо четиримата (!!!!!!!!!) полицаи, присъстващи по-скоро по задължение, не вярвам да са имали често проблеми (опитайте същата комбинация - без проверка + алкохол + кенчета + без полиция в Европа и ще имате = ...)

Край на мача! Футболистите се покланят учтиво на съдията, после още по-учтиво помежду си (къде останаха разправиите след мача?! защо няма някой да пита този нещастник, съдията, защо се е подиграл така с труда на момчетата - те сега плачат в съблекалнята?!? защо никой не метне едно кенче към номер трети, симуланта му гаден?? къде?!?). После, всички застават в центъра на терена и се покланят дълбоко на публиката, която им отвръща с възпитани ръкопляскания.

Въпреки, че този съботен следобед не ми предложи енергията и агресията, която те надъхва преди мача, трябва да отбележа, че футбола си е футбол, където и да го гледаш. Хората си изпитват същото удоволствие, само дето не ги е страх да отидат на мач. И честно казано, на моменти си мисля, че може би е малко по-забавно да викам с японските баби, отколкото да ме тресне някоя седалка по главата...

Впрочем, остават само три кръга до края на сезона, а Сапоро има шанс да влезе и в японската А група! Предстои и дербито срещу едноличния лидер Токио, на което също мисля да присъствам. Успех, японско Локо!