Две думи за Сапоро

Казват, че японските бизнесмени, прехвърлени в Сапоро, плачат винаги по два пъти. Първият път, когато разберат, че трябва да дойдат тук. Вторият - когато трябва да си тръгват.

Наистина, в сравнение с мегаполисите Токио и Осака, Сапоро може да изглежда като провинциален град. Наистина, Хокайдо може да е най-рядко населеният от четирите японски острова, а Сапоро да не дава такива възможности за развитие в кариерата.

За сметка на това, градът предлага стандарт на живот, рядко достъпен за останалата част на страната.

карта на града

Тъй като Хокайдо е колонизирано едва през 19 век, Сапоро (името значи "Сухата Река" на езика Айну...) е основан чак през 1869 г. и определено няма традиционния чар на останалите японски градове. За сметка на това е планиран по западен образец (нещо средно между Ню Йорк и Барселона) в посредством улици и булеварди в направление север-юг и изток-запад. Улиците нямат номера, а са обозначени според мястото им в координатната система, създадена от това
разпределение. Така, всяка улица на север от парка Одори (за него - след малко) се води 北 (кита, или север на японски), а южната част на града е 南 (минами, юг). Една малка рекичка разделя града съответно на 西 (ниши, запад) и 東 (хигаши, изток). По този начин през цялото време знаеш къде си и къде отиваш и не рискуваш да забиеш нос в някой стълб, разчитайки на Google Maps. За да е точен адреса се вписва и името на сградата. Така, моят адрес е 札幌市東区北８条東２丁目１番１０－５０１号. За по лесно - Север 8, Изток 2.

С почти два милиона души население (по-голям от Перник), Сапоро е петият по големина град  в Япония (след Токио, Йокохама, Осака и малко след Нагоя), а с площ от около 1.100 км2 е над два пъти по-голям от София. Не е много ясно къде е центърът на града, но лично аз подозирам, че се пада някъде между парка Одори и Сапоро Еки (Централна гара, само че без циганите и продавачите на гевреци).

Сапоро Еки е огромен комплекс от надземни и подземни магазини (които все още не съм обходил всичките), просмукани с омайващата миризма на знайни и незнайни японски деликатеси от многобройните ресторантчета. Всичко това е увенчано с небостъргача JR Tower, който е и най-високата сграда в града и образува равностранен триъгълник с моята сграда и университета.

Одори

Обратно към парка Одори. В такт с решетъчната структурна на града, Одори е прекъсван на повече от десетина места от спускащите се на юг улици и булеварди. Между зелените (все още!) площи има интересни места за почивка, които през лятото са пълни с хора и палатки за бира (личи си баварското влияние!). Върху затворената между телевизионната кула и старото кметство площ се провежда и най-големият зимен фестивал в града. През февруари (очаквайте включване!) ледени маниаци от цял свят изработват стигащи до двайсет метра снежни шедьоври.

На юг от Одори се намира Сусукино или японската Мека на греха (ще ме прощавате за клишето). Парти квартала на Сапоро е вторият по големина след този в Токио и определено има какво да предложи! Навсякъде е пълно с пияни костюмари, клонинги на японски певци (май са само на един певец, щото всичките са напълно еднакви!!!), весели японски девойки и някой и друг подпийнал чужденец (шансът да го съм го вижда и преди е доста голям, тук няма чак толкова много). Особенно весели са облечените като морски храни промоутъри и съмнителните мъжаги, държащи каталози с оскъдно облечени момичета в ръцете...

леле, какво ме чака...

Сапоро е обграден с планини, а на северо-запад равнината стига до Японски море. Както сигурно вече подозирате след разказа за снежния фестивал и факта, че нищо не спира топлият сибирски въздух по пътя насам, тук пада ужасно много сняг!!! Ще пиша по тази тема след около две седмици (дано са поне три!), когато тук се очаква да падне първият сняг. Последният ще бъде през април...