петък, 7 октомври 2011 г.

Колко можеш да напазаруваш за 30€ в Япония (ден 4 и 5)

Малко по малко влизам в час с живота в Япония.

хммммм... 
След вчерашната среща с Нахо-сан, съм доста по-навътре в нещата. Нахо е висока около 1,70 японка (доста на фона на околните), приятно симпатична и най-важното - говори отлично английски! Била е в Тайван и във Финландия, а сега завършва магистратура в Хокудай (впрочем, така ми се казва университета). Успокой ме, че наемите около университета не са толкова високи. Това е добре, защото само след пет дена тук се дразня на гнусните китайци, които не си пускат тоалетната и си храчат на воля в мивките. Къпя се с джапанки, защото всичко е в косми под душовете, а вероятно и в гъбички... Да не обобщавам и положението в кухните, където половината от приготвените манджи аха-аха за излаят... Бррррр...

may I accept your waste, please?
Тук е мястото да вметна и едно параграфче за тоалетните в Япония. Има два вида - или хипер модерни, дето ти предсказват курсовете на акциите, или тип клозетни. Без майтап! Продълговат овал върху който клякаш, с малка преграда в предната част. За лош късмет, никой не ти казва преди това коя част е предната, т.е. на къде трябва да седнеш... А горко ти ако не уцелиш овалчето, четка няма... Ще е правилно да предположа, че не един заблуден 外人 (гайджин: букв. чужденец, всеки който не е от наш'те) е брал сериозен срам в традиционните японски ресторанти... Слава богу, в общежитието не се налага да клечим като квачка върху полог - имаме от модерничките. Не предсказват акциите, но все пак предлагат екстри, които хич не са за подценяване - първо, седалката е винаги приятно затоплена (и то не от китаеца преди теб!). Второ, изпускат приятна миризма на зюмбюлчета през няколко минути. Разбира се, притежават и свойството да пускат деликатна струйка вода, която да ви измие дупето. Тук отново подозирам, че някой мой гайджин-събрат е останал доста изненадан, докато е бъзикал многото копчета от страни на седалката...   

бираааааааа
Да се върнем обаче на разговора с Нахо. Освен цялата полезна информация, вече знам и откъде да пазарувам в малко по-нормални супермаркети. Тук всяка пресечка си има по малко магазинче, по правило част от голяма верига, като 7/11, например. Вътре има всичко за забързания бизнесмен, но нито помен от плод или зеленчук (ако си спомняте някой от предишните постове, тях открих в банката). Със задължителна, при това доста стабилна, надценка.

Днес с Джо решихме да скочим до там. На около два километра от университета открихме въпросния супермаркет. Влизаме вътре. Изобилие! Плодове! Зеленчуци! Малки разфасовки! Точно така! Запознавам ви с още една особенност на японския потребител - всеки продукт трябва задължително да е в най-минималистичната разфасовка. Видях бири в кенче от по 100 мл. (Oktoberfest, ich vermisse dich!!!). Банани по пет броя. Три праскови. Сладкиши и бонбонки, всички опаковани по отделно, по един много стилен и същевременно разсипнически начин, толкова характерен за тази част на света. Подозирам дори, че не е нужно продукта, който предлагате на японския пазар да е нещо особенно. Достатъчно е да го пробутате в шарени опаковки с идиотски анимационни герой на безбожно висока цена и в разфасовка от 15 грама...

ブルガリア・ヨグルと или български йогурт е едно от нещата, който ми разтупват сърцето на този край на света. Доста е вкусен, а и подозирам, че не са го блъскали с нишесте за по-бързи печалби... Взимам три такива, помагам на отчаяния Джо да разбере кое е олито за готвене и към касата!

като за 34€...
За около 34 (!!!!!) евро успявам да закупя следните продукти:
* два литра минерална вода "Сънтори"
* пандишпанен хляб
* бира "Сапоро", 660 мл. в бутилката (браво, да го духат минималистите!)
* две големи круши
* пет червени ябълки
* споменатите три кисели млека
* малко японски сливи
* клечки за уши
* солети

За човек, прекарал последните девет години от живота си, пазарувайки в места като Pennymarkt и Aldi, това си е направо пладнешки обир! Май ще се яде навън...

Замъкваме торбите на три километра обратно до общежитието. Ще ходим на бар. Джо ме съботира - трябвало да става рано. Утре ще го карам да черпи. Явно днеска ще се пише блог...

1 коментар: