Отару / Луд с мегафон / Първа седмица

без коментар

Първата седмица в Япония се очертава да завърши с екскурзия! В неделя сутринта тръгваме с Джо към Отару. Това градче се намира на около половин час с влак от Сапоро и е пристанището на този пети по големина японски град. Навремето Отару е бил дори по-голям от Сапоро, но след ресторацията Мейджи, нещата се променят.

Стигаме до централната гара на Отару, като билета е струвал само по 1200 йени в двете посоки. Честно казано, няма много какво да се гледа тук, но при двайсет градуса навън ми се ще да видя малко повече от Хокайдо преди да почнат студовете. Отделно, че и ми е залипсвало морето...

малко канали

След 10 минути ходене, стигаме до Каналът на Отару, който не би впечатлил никого, посетил Венеция или поне Перловската река. Това не пречи да се превърне в забележителност, окупирана от няколко рейса японски туристи и продавачи на дрънкулки. Купувам три картички, правим по една снимка и тръгваме покрай кейовете. По пътя набелязвам бирария с немска бира, ще я посетим по-късно.

на вълнолома

Фрашкано е с рибари, мало и голямо мята въдици, а който не лови - прави нещо на грил. Хващат само сардинки, ака 鰯(и то никак не лоши) и то на бейби-скариди... Пробиваме си път към вълнолома, който е доста впечатляващ - пристанището на Отару гледа към север! Само си представете тези нежни сибирски ветрове, рошещи игриво перчемите на местните рибари... И същите рибари, завързани за стълбовете, за да не ги отвее милувката на Японско море... Впрочем, изненадващо или не, водата е доста топла - успявам да я пипна след доста катерене.

stop! beer time

Тръгваме наобратно, където намираме наблеязаната кръчма, предлагаща Otaru Beer. На входа ни посреща баварска музика, всичко е синьо и бяло, има Weißbier i Würstl, направо си в Hofbäukeller, но всички са японци (без мен и Джо!), никой не говори немски и бакшиша не е задължителен! Освен това и цените са си доста солени... Поръчваме по една бира (Октоберфест спешъл) - за мен голяма, за Джо - детска. Докато си я ближе, вече съм на Weißbier-а, който не е съвсем като немския, но става. Поръчвам картофи и вурстче (само едно!) със зеле. Мезя и от картофките на колегата, който искренно се впечатлява, когато викам и един пилз (впрочем, най-доброто в заведението). Само така можем да им вземе страха на жълтите!

Плащам около 40 евро за цялото удоволствие. Струваше си. Пак се чувствам бял човек! :)

По пътя на обратно си цъкам новия телефон - пак HTC, но този път EVO. Малко е странен, няма сим-карта и мога да го ползвам само в Япония. Ще му мисля после, как ще го разкарам... За това, че имам двугодишен договор за по 50 евро на месец, ми подариха вчера и един таблет на Samsung (не, не еGalaxy Tab) и ваучер за 2000 йени, с който си купих бързовар за спагетките.

zen in japan

Всъщност, може би трябва да отделя малко повече внимание на закупуването на телефона и по-специално, на невъобразимия шум, който вдигат японските продавачи! Представете си битака, а на него цигани, турци и селяни крещят с пълно гърло на фона на звънчетата на пасящите кози/крави и Сашка Васева за акомпанимент. Подобна своебразна какафония изживях и аз, с малкото изключение, че нито продавачите на битака, нито Сашка Васева някога са ми крещяли в ухото по мегафон...

хипер-шарения

Това отделно, но отново се сблъскас със стария проблем - този проклет английски! Добре, че този път Секи-сан ни превеждаше. След доста дискусии и обяснения подписвам договор, който ще е готов след около два часа (оказаха се три!). Докато Джо и Секи оправят неговите бакии (впрочем, Джо дойде доста пийнал след обяд с приятел от Лаос), отивам да разглеждам магазина.

как се привличат клиенти 

Определено впечатлява! Техниката е невероятна, има супер-извратени джунджурии, цените на които не им отстъпват по нищо... Вероятно се замотавам прекалено дълго, защото от Джо и Секи няма следа. Мотая се още час, а после, на английско-японски, с непрекъснати "ъ?" и "а?" (не забравяйте фоновия шум! този, ненормалника с мегафона и аз не съм го забравил!), си прибирам телефона и подаръците и - воала! Вече можете да ме намерите на +819075181654.

Лек очерк на първата ми седмица тук: трудно начало, но нещата се нормализираха. Чакам да започне семестъра, за да се запозная с още хора. По този повод, благодаря на наште, на Ани, на Джо, на двете японки и на всички, които ми помогнаха да изкарам тези първи седем дена сам, накрая на света :)

Много се отплеснах, отивам да пресирам китайците в борбата за пералните машини. Нямат никакъв шанс!