Първа седмица в Хокудай. Първи махмурлук.

Едно от красивите места на кампуса

Първата седмица в Хокудай мина доста бързо. Университетът определено е едно от най-интересните места в Саппоро. Основан през 19 век, той прилича повече на провинциално английско имение, отколкото на университет. Зеленина и вековни дървета, в комбинация с прилежно поддържаните полянки те карат да очакваш всеки момент появяването на иконома с чашата чай. Две бучки, Джони!

Създаден като агрокултурен център, Хокудай все още си има свой експериментален център, от който лъха носталгична миризма на кравешки фъшкии. Всичко това на фона на небостъргачите в далечината! 

Стари сгради в колониален стил се преплитат с бетонни кубове, създавайки (поне лично за мен!) един от най-красивите кампуси на които съм бил. 

Лекциите са пръснати навякъде в университета, така че трябва да бързаш доста, за да стигнеш навреме. Отделно, всички часове започват по едно и също време: 8:45-10:15, 10:30-12:00, 13:00-14:30 и т.н. Общо взето, чувствам се малко като на училище. Все едно съм се върнал обратно в Колежа. Даже снощи сънувах как Ваня Димова ме изпитва на "Под Игото"...

Старият факултет

Апропо училище, имам и домашни... Не съм вярвал, че на 28 години ще върша такива неща, но това е поредното доказателство за това, колко е непридвидим живота... Курсът по японски е на прилично ниво, само китайци, корейци и тук-там някой белокож за цвят. Поне всеки ден се занимавам с нещо! Лекциите ми в момента са на английски, но трябва да кажа, че нивото е доста по-ниско, отколкото в LMU! Това се държи според мен на три причини. Първо - английските лекции тук като цяло имат по-общ характер. Отделно, че самите професори предпочитат материала да се предава по-бавно, отколкото да има изоставащи, докато в Германия е точно обратното. Разбира се, тук трябва и да спомена, че Ludwig-Maximilan-Universität е едно от най-коравите места за изучаване на икономика. 

Факултетът по Икономика

Общото между лекциите и курса по японски са ужасно неудобните чинове и столове! Те са много малки, с преграда за краката. Изпитваш постоянното чувство, че седиш в сандък!

Друго странно явление: липсата на интерес от страна на японските студенти да посещават лекции на английски. Така, Advanced Foreign Trade Policy и Labor Economics бяха просто отменени, защото бяхме трима (петима) души! 

Крави и пилета, зад тях - небостъргачи

Хубавото на университета е, че те запознава с доста нови хора. Така срещнах и Павел, който е в моето общежитие и е от Полша. Не го оправдавам с това, но е пълен простак, обича да пийва и да говори глупости. С други думи, веднага се харесахме. Снощи бяхме с него, още двама поляка, англичанин и двама финландци в Сусукино. Не, това не е местното кино "Москва", а огромен парти квартал, пълен с чужденци, заведения и много, ама наистина много неонови светлини. Първо в St. James Wood's, после TK6 (страшен бар между другото). Бирата супер, цените - също! 7,50 евро за си е доста сериозна цена за прежаднелия гайджин.

Япония е раят за пушачите! Навсякъде се пуши, а и за първи път виждам някой да припалва в "Макдоналдс" (добре де, не е за първи път! само, че в първия случай залитащият младеж беше изведен бързо навън, а тук поднесоха пепелника на застаряващия бизнесмен с поклон). Само че, в целия център е забранено да се пуши и да се върви едновременно (нямам никаква представа защо!)! 

Бирата Сапоро е 一番

Тук е мястото да отворя и дума за нашата компания. Докато с поляците, които са от нашата черга и не се срамуват да си пийнат, е доста весело, както и с англичанина (според мен, потомствен алкохолик), то пиенето с финландците е все едно да се черпиш с гробари. Ужасно депресивни са! Никаква емоция, никакво лафче, все едно си пиеш с огледалото! (вероятно с него ще е по-забавно...)

Прибираме се след 50 евро върешно, довършваме бутилката уиски с Павел (забравих да спомена, че я започнахме преди да тръгнем) и хоп по леглата!

Краят на първата седмица в университета определено е доста по-оптимистичен :)