От летище на летище, от самолет на самолет

Въпреки, че съм изкарал почти девет години в Германия, всяко напускане на България ми е било тъжно. Семейството ми, приятелите ми и много от най-хубавите ми спомени са у дома.

Този път всичко тръгва спокойно.

татко с марли

Багаж. Обяд във Villa Park. Сбогуване с Марли и прегръдка с Ани. Последни бири с Теди и Ясен. Вечеря. Лягане. Ставане в 03:45. Летище. Опаковане на багаж. Приятна изненада. Леля ми и братовчедите ми ме посрещат. Безпроблемно чекиране на 48.9 кг багаж. Плейбой, FourFourTwo и Максим от будката. Прегръдки и сбогуване. Сълзи в очите, но не повече от друг път. Все пак ги има.

Проверка. Бординг. Самолет. Полет. Тишо от Варна, който е супер пичага (за това след малко). Кацане. Франкфурт.

ани с марли

Странно ми е да съм пак в Германия, особенно след времето с Ани и Марли в Мюнхен (за това - друг път). Всички говорят немски и да доста грозни. Впрочем, като си на някое международно летище, разбираш всъщност колко красиви хора сме ние, българите. Грозотии от всякакъв характер, все едно дошли от репетиция на статистите от Star Wars.

Пием бири с Тишо и неговите трима другаря, които се оказаха моряци, заминаващи групово за Нагоя. Парти са, така че след четвъртата бира, вурстчетата и веселите морски приключения, включващи Патая, повреден двигател, три месеца на котва, безмитен алкохол и постоянно сменящите се лодки с проститутки, шестчасовото висене на летището минава като разстройство през крачол.

Проверка. Терминал C. Две бутилки Jameson и малко сладки. Първи контакт с японски туристи.

с теди, диана и сливката

Тук спираме за малко. Веднага проличават някои национални характеристики. Питаш плешиващ чичка със зализан бретон колко алкохол можеш да внесеш в Япония. Блокаж. Шок - английски!!!
Чичката не знае. Но е любезен. В желанието си да бъде любезен, почва да тормози останалите туристи. Никой не знае. Не! Един литър! (после се оказа три бутилки, но затова после...)

Чакане. Самодоволни немски костюмари. Ще пътуват в първа/бизнес класа. Не с плебейте отзад. Има и защо да се радват. Airbus A380-800 е огромна алуминиева свиня, но в economy клас е тясно като в черво, а скоро става и мръсно като в кочина (дано съм в БГ да изядем прасето за Коледа!).

Тривиални запознанства. Две чаши червено вино. Филми на екранчето. Бира. Безвкусна храна. Коняк. Уиски. Учуден келнер-педераст. Още едно. Теснотия. От обяд става нощ. Келнера наистина е педераст, отказа да ми сипе. Уиски от запасите. Тоалетна.

Нова скоба. Японците или обичат да имитират, или се влият от другите, или искат да се изфукат.

Почвам да правя леки упражнения в празното пространство до тоалетните. Малко клякания, навеждания, ръце на кръста. Възрастен японец по чорапи решава, че това е точно това, от което има нужда и той. Малко клякания, навеждания, ръце на кръста. Леко прискърцване в ставите.

е какво да им напиша... поне не питаха за живака...

Дали под социален натиск или от реална нужда, японската част от пътниците в тази част на самолета преминава в концентрирано гърчене, подскачане и пъшкане. И после личния пример не значел нищо...

Теснотия. Неспокоен сън. Формуляри за пристигащите. Още по-безвкусна закуска. Кацане.

Нарита.

За тези от вас, които не са имали щастието да кацнат в Нарита, ще ви уплаша! Кацане на остров в Токийския залив. Безкрайна опашка от чакащи да им бъдат снимани отпечатъците потящи се чужденци. Хаос и анархия. Тези от вас, обаче, които са кацали там, знаят колко напред от нас са малките, непроницаеми япончета.

Взимане на 46 кг вакумиран багаж. Чекиране на полета за Саппоро. Смяна на пари. Преебан съм. Курса е паднал. Сменям 500 еврака и хайде пак. Проверка. Бординг. Бойнг 737. Летим над Фукушима. Мамка му, ей го - расте третият. Сън.

Будя се преди кацане. Бурно море, обградило девствени гори и непристъпни планини. Поезията настрана - това е първото приятно след повече от 24 ч. лашкане. Нека започваме!