Административни клопки

Няма по-объркана административна система от японската. Създадена да смачка белия човечец, дошъл така нахално в земята на боговете, тя е самото съвършенство - допълнително нужни документи, дълго чакане и още по-дълги срокове на издаване, празни погледи и потни мишници. Българските колеги от НОЙ и НАП могат само да се поучат - никой няма да ги безпокой. Защо?

Първо - и логично! - всичко е на японски, нещо, което до този момент видимо ме обърква.

всяка бира за 350 йени
дали имат ариана?

Второ - всичко е ужасно сложно! На втория ден се срещнахме отново със Шихоми-сан, която заедно с Джо ни закара на другия край на града за да се регистрираме като чужденци. След попълване на безброй и наглед безсмислени документи (кой е глава на Вашето семейство?), ни връчиха разпечатано листче, с което трябва да си вземем Alien ID-картата след около две седмици. След още толкова бумащина подадохме и заявление за здравна застраховка. Оттам напред към банката! Преди това ще трябва да минем през 百円ショープ, т.е. магазин за 100 йени, откъдето за около десет евро ставам горд притежател на две чаши, комплект прибори, пластмасови чиниики и тънки, метални закачалки... Вече можем да продължим.

Трето - критерият при избирането на държавни служители в Япония задължително включва НЕ владеенето на дори думичка английски език. Явно при теста за приемане, на въпроса "Do you speak English?", трябва да гледаш тъпо и да броиш пукнатините на тавана. Впоследствие се оказа, че и фирмените служители са рекрутвани по този изпитан метод. Служителите в JP (японската пощенска банка) не бяха изключение. Освен банка, JP съвместява и дейността на поща и на плод и зеленчук (без майтап, за пръв път виждам картофи и тикви в поща/банка). Само посредством вещата намеса на Шихоми вече имаме банкова сметка в йени, банкова книжка с неясно предназначение и предстояща да пристигне Cash card, с която никъде не можеш да плаща, а както имплементира името - само да теглиш пари.

метро спирка по японски

Приключихме доволно тази част и скочихме да ядем до мензата на университета (за самия университет малко по-натам). За около осем евро получих пиле върху ориз, 200 гр. салата и купичка Miso супа. Бляк. Това с храната вече видимо ме притеснява - абсолютно никъде не се продават плодове (като изключим единично опакованите, струващи едно евро бананчета), във мъничките денонощни магазини има само гадости, въобще, нещата отиват на слабеене. Дабъл бляк. Отделно, че от както съм тук се опитвам да намеря някакъв нормален, зелен студен чай, но до този момент всичко има вкус на йод със зелева вода. Трипъл бляк.

Прибирам се. Душ. Лаф с Джо за икономическия кръстопът на Лаос (те въобще произвеждат ли нещо? Джо не можа да отговори...). Отново малко депресии и хайде в леглото. (П.С. във видеото можете да ми видите дупката)