Ден трети: Как се взима телефонен номер в Япония. Нощна разходка из Саппоро

Акане, топъл душ и бръснене са мъжката алтернатива на спа процедура. Няма по-добър начин да ти тръгне денят! (е, има, но не и в този момент...). Оправям се, импровизирана закуска и хоп - към университета.

само зеленото не разбрах какво е

Добра новина - кемпуса е на 10 мин пеша, факултета ми - на 15, а до мензата и езиковия курс тури още 5. Там (при курса, не в лафката!) държа тест по японски, умерено труден. Само китайци в стаята. Лошо. Дано все има някой друг европеец. Пробвам и лафката. Храната е малко странна, но вкусна. Ям рибешки топки с ориз и салата, супа Мисо и нещо, което така и не разбрах какво е.

най-известната японска група

Отивам за телефон/сим карта. След малко разпитване на Sapporo Station намирам офиса на Soft Bank, един от големите gsm-оператори в Япония. Питам ги дали говорят английски. Йок. Смутена японка ме моли да седна и да изчакам. След около 10 минути трескаво набиране ми подава слушалката с поклон. Женски глас. От централата в Токио (!). Обяснява ми, че моят телефон не може да работи с японска карта. Трябва ми нов. iPhone + договор и мобилен интернет - около 6000 йени на месец (60 еврака по днешния курс). Д-о-в-и-ж-д-а-н-е!

Пробвам конкуренцията при Docomo. Смутена японка ме моли да седна и да изчакам. След около 10 минути трескаво набиране ми подава слушалката с поклон. Мъжки глас. От централата в Токио (!!!!!). Обяснява ми, че моят телефон не може да работи с японска карта. Трябва ми нов. Galaxy S II + договор и мобилен интернет - около 9000 йени на месец (90 евро). Сега всички заедно: Д-о-в-и-ж-д-а-н-е! 

дори в техния М-тел е шарения

Оставям развръзката с мобилните оператори за друг път и отивам да се срещна с професор Такай, около 45 годишен, нисичък, но усмихнат. Запознаваме се, обяснява ми за курсовете, които мога да посещавам - слава богу, всички са на английски! Подарявам му шишенце с гюлова ракия, чай от рози и книжка за България. На четивото май най-много се зарадва, което не говори добре за него.

колко ли саке мога да изпия???

Предлага ми да държа изпит през януари и да започна докторската си работа през следващия семестър. Казвам му, че ще си помисля, но вероятно ще откажа. Не съм убеден, че ще издържа три години тук. Все пак, оставям си вратичка... Пита ме, кога ще идва жена ми. Явно всички са решили, че съм женен. Обяснявам му и той се изчервява от неудобство. Влиза моят съпортер - Нахо Сусеки. Всъщност е съпортърка, с приятна външност, малък нос, с червеникава коса (явно всички японци до към 30 години предпочитат този цвят). Лафим малко, отиваме на семинара, само японци и двама пича от Африка, които изглеждат не на място като градинско джудже в леген. Представям се и се прибирам към нас, все още клатейки се от джет лега.

среща с Бавария

Прихващам Джо и го замъквам да видим центъра. Определено е доста приятно, карета с градинки, кметството, малко подобие на Айфелова кула (има ги във всеки японски град, не ме питайте защо...), най-старата часовникова кула в страната (описания за града - малко по-натам!). Ядем нещо набързо. Чувам се с наште. Хайде по леглата. Утре ме чака среща с Нахо.